Да, правилно прочете. Двама математици наистина са изчислили вероятността шимпанзе да натиска произволни букви по клавиатура… и случайно да нащрака нещо грандиозно като цялото творчество на Шекспир например. Сигурно се чудиш откъде им е хрумнало да изследват точно това, нали? Ами защото съществува теорема, която казва, че е напълно възможно.

Така наречената "Теорема за безкрайната маймуна" казва, че шимпанзе, което натиска наслуки бутони на пишеща машина в продължение на безкрайно много време, почти със сигурност ще напише всеки възможен текст. Даже и 38-те пиеси и 154-те сонета на Уилям Шекспир. Не се знае кой точно стои зад това хрумване. Възможно е да го е предложил френският математик Емил Борел през 1913 г. Някои обаче го проследяват (макар и без Шекспир и пишеща машина) чак до старогръцкия мислител Аристотел, живял преди повече от 2300 години. При всички случаи математическите изчисления показват, че теоремата е вярна. Разбира се, това е просто една мисловна задача. Никой не очаква маймуната в нея да е истинска маймуна. Смисълът е, че всяка поредица от събития почти сигурно би се случила, стига да имаш безкрайно много време.

Сега обаче двама австралийски математици решиха да я подложат на проверка. Заключението им е, че математически тя е вярна. Но това си го знаем. Казват също, че тя не е приложима в нашата вселена. Защо? Ами защото вселената няма да съществува безкрайно. Затова и шимпанзетата с клавиатурата няма да имат време да напишат целия Шекспир. Колкото и щедри цифри да им предоставиш. Например в изчисленията си математиците приемат, че до края на вселената броят на шимпанзетата на света няма да се промени. Сега те са около 200 000 и уж ще продължат да са си толкова и до края. А кога всъщност ще бъде краят на вселената? Разбира се, няма как да сме сигурни, но двамата приемат една от възможните теории. Според нея краят ще настъпи след един гугол години. Гугол е огромно число – единица със сто нули след нея.

Двамата приемат, че шимпанзета ще ползват клавиатура с 30 букви и ще натискат по един бутон в секунда. В изчисленията вкарват и средната продължителност на живота им – 30 години. И какво получават? Че дори всички шимпанзета в света да щракат бутони до края на вселената, пак „почти със сигурност“ няма да напишат събраните съчинения на Шекспир.

Нещо повече, вероятността едно шимпанзе в рамките на живота си да напише думата „банани“ е едва 5 процента. Общо творбите на Шекспир (в оригинал) съдържат почти 885 000 думи. И нито една от тях не е „банани“.

Звучи като забавно занимание, но какъв всъщност е смисълът? Спокойно, не се чудиш само ти. Други математици и учени също питат за какво им е на австралийските им колеги да правят подобно изследване. Един английски учен казва, че тази теорема така или иначе не се е нуждаела от допълнително разглеждане. Тя е просто мисловно упражнение и всеки го знае. Ясно е, че вселената може да свърши и после да започне отначало милиони и милиони пъти и пак никое шимпанзе няма да напише Шекспир.

Всъщност не за първи път учени се забавляват с тази идея. Някои дори са решили да я пробват на практика. Преди години в Англия дали компютър на шест макака в зоологическа градина. За два месеца маймуните написали пет страници текст. Съдържал предимно буквата S – пак и пак. А докато ти четеш това, нищо чудно котката ти да се разходи по клавиатурата. Обичат да го правят. Но ти недей да я гониш. Току виж написала гениално стихотворение.