Маня е ски учителка.

Работи високо на Витоша, до хижа „Алеко“. Има всякакви ученици – от съвсем мънички, доведени от детските си градини, до възрастни хора, които за пръв път се качват на ските. Казва, че няма определена възраст, на която човек трябва да се научи. Може и на три години, може и на трийсет!
Самата тя е започнала да кара ски като съвсем малка. Завела я е майка ѝ, която също е била запалена скиорка. А нея пък я е завела баба ѝ! По онова време не е имало транспорт – скиорите трябвало сами да се качват със ските до пистите.

Питаме случва ли се някое дете да се страхува и да не иска да се качи на ските. О, да! Например когато идеята е била на родителите му. Или когато е звучало добре в топлата стая, но тук вече не е много сигурно. Какво прави тогава ли? Кани детето просто да погледа. Някои деца виждат как другите се забавляват и все пак казват „обуй ми ските“.

Разпитваме Маня какво е първото нещо, на което учи малките скиори. Разбира се, да спират! За целта трябва да съберат върховете на ските навътре – това се нарича „рало“. Звучи лесно, но не всеки се научава веднага. След това се учиш да държиш ските успоредни, за да можеш да караш. Освен това трябва да се научиш да ползваш съоръженията – например ескалаторната лента, която те връща в началото на пистата. Или ски влека.

Обикновено се започва на детска писта, почти без наклон. Най-често са нужни 3-4 дни, за да може детето да се научи да кара и да премине към по-наклонени писти. При индивидуални уроци може да стане и по-бързо. „Витошко лале“ например е писта за напреднали. А тези, които просто искат да се повозят на шейна? За тях има отделни писти. Това е така, за да не се смесват със скиорите. Шейните се контролират по-трудно, носят се бързо и могат да отнесат някой скиор.

А дали всеки сняг става за ски? Да! Включително и изкуственият. По-напредналите скиори обаче умеят да различават видовете сняг. И да променят начина си на каране според тях. По един начин се кара върху пръхкав, току-що натрупал снежец. По друг – когато слънцето и вятърът са образували върху снега ледена кора. Тогава трябва да натискаш повече със страничните ръбове. Доста трудно е, когато има лед и върху него сняг!

Карането завършва с чаша топъл и сладък чай. Сладостта не е само за удоволствие на децата! Захарта е важна, защото дава енергия и предпазва от измръзване. Разбира се, децата вече са оборудвани със ски панталони, ски якета, ски ръкавици и каски. Но малко топлина отвътре също е добре дошла!

Докато пият чая, могат да забележат животинките, които понякога се доближават до пистата. Има катерички, лисички… и разни птици като сокерицата. Какво ли си мислят те за скиорите?