Обичаш ли да ходиш в планината? А какво обичаш да правиш, когато се измориш и огладнееш?
Точно така - да спреш в някоя хижа, да поседнеш на слънчице, да си вземеш чай или нещо вкусничко и да си починеш.
Голямо удоволствие, а? Само преди стотина години обаче в българските планини не е имало хижи. Повечето от сегашните са строени от ентусиасти - и много са били изоставени във времената, когато грижите на градския живот карали хората да забравят за планината.
Точно такава била съдбата и на заслон "Кикиш" - едно от най-живописните места на Витоша. В началото на 21. век той бил изоставен и започнал да се руши - точно както много други хижи и заслони. Някога обичаното място станало дом само на горските мишки.
За щастие обаче - не задълго. Веднъж тук спряло семейство с деца. Видели запуснатата сграда и им дожаляло, че е в такова състояние. Тогава таткото Васил Лазаров попитал в Българския туристически съюз дали може да я стопанисва. Получил разрешение и се заел да я ремонтира.
Разбира се, ремонтът на такова място не бил по силите на едно семейство. Затова поканили помощници чрез социалните мрежи. Много хора откликнали; веднъж дошъл дори цял екип англичани от Кралските военновъздушни сили - помогнали да се изкопае улей, за да се оттича дъждовната вода и да няма мухъл в кухнята. Други хора пък започнали да помагат всяка седмица. Не било лесно да се ремонтира сградата, защото до "Кикиш" няма път за коли. От една страна, това е хубаво, защото така идват само истински туристи, но от друга, прави пренасянето на материали по-трудно.
За да донесат цимент и дърва например, доброволците трябвало да изчакат зимата и да използват моторни шейни.
Днес в "Кикиш" работи екип от четирима души - Павлин, Пепи, Лора и Иво. Всички те си имат "градски" професии, но идват през уикендите в планината, защото обичат това място и искат да го направят все по-хубаво. В момента например се грижат за езерцето пред хижата. Преди основата му била напукана, дъждовната вода се оттичала и то било винаги празно. Сега пукнатините са измазани и красивото езеро е пълно.
За борба с мишките хижарите взели котки, но котките решили да мигрират другаде. Затова пък дошла невестулка, която успяла да прогони гризачите. Попитахме какви други животни могат да се видят наоколо и се зарадвахме да научим, че наблизо има сърнички! Лисиците също подават нослета от време на време. А в една местност наблизо са видени и диви кози. В някои магически летни нощи пък гората е пълна със светулки. За да ги видиш обаче, трябва да останеш да спиш тук. Това също е възможно, само трябва да се пита предварително за места. Хубаво е да се събудиш в планината и веднага да излезеш на масичките отпред, за да закусиш сред гората, докато птиците край теб още се разсънват с песни. Можеш да опиташ специалните овесени сладки "Кикиш", ябълковия пай или локумената баница. Повечето хижи си имат някакво специално лакомство, с което се стремят да се отличат от другите. По обед тук можеш да опиташ гъбена супа или кюфтета. Павлин ни разказа, че "Кикиш" е спечелила осмо място в категория "Храна" за цяла България в конкурса "Хижа на годината". Това е наистина чудесно признание.
Точно така - да спреш в някоя хижа, да поседнеш на слънчице, да си вземеш чай или нещо вкусничко и да си починеш.
Голямо удоволствие, а? Само преди стотина години обаче в българските планини не е имало хижи. Повечето от сегашните са строени от ентусиасти - и много са били изоставени във времената, когато грижите на градския живот карали хората да забравят за планината.
Точно такава била съдбата и на заслон "Кикиш" - едно от най-живописните места на Витоша. В началото на 21. век той бил изоставен и започнал да се руши - точно както много други хижи и заслони. Някога обичаното място станало дом само на горските мишки.
За щастие обаче - не задълго. Веднъж тук спряло семейство с деца. Видели запуснатата сграда и им дожаляло, че е в такова състояние. Тогава таткото Васил Лазаров попитал в Българския туристически съюз дали може да я стопанисва. Получил разрешение и се заел да я ремонтира.
Разбира се, ремонтът на такова място не бил по силите на едно семейство. Затова поканили помощници чрез социалните мрежи. Много хора откликнали; веднъж дошъл дори цял екип англичани от Кралските военновъздушни сили - помогнали да се изкопае улей, за да се оттича дъждовната вода и да няма мухъл в кухнята. Други хора пък започнали да помагат всяка седмица. Не било лесно да се ремонтира сградата, защото до "Кикиш" няма път за коли. От една страна, това е хубаво, защото така идват само истински туристи, но от друга, прави пренасянето на материали по-трудно.
За да донесат цимент и дърва например, доброволците трябвало да изчакат зимата и да използват моторни шейни.
Днес в "Кикиш" работи екип от четирима души - Павлин, Пепи, Лора и Иво. Всички те си имат "градски" професии, но идват през уикендите в планината, защото обичат това място и искат да го направят все по-хубаво. В момента например се грижат за езерцето пред хижата. Преди основата му била напукана, дъждовната вода се оттичала и то било винаги празно. Сега пукнатините са измазани и красивото езеро е пълно.
За борба с мишките хижарите взели котки, но котките решили да мигрират другаде. Затова пък дошла невестулка, която успяла да прогони гризачите. Попитахме какви други животни могат да се видят наоколо и се зарадвахме да научим, че наблизо има сърнички! Лисиците също подават нослета от време на време. А в една местност наблизо са видени и диви кози. В някои магически летни нощи пък гората е пълна със светулки. За да ги видиш обаче, трябва да останеш да спиш тук. Това също е възможно, само трябва да се пита предварително за места. Хубаво е да се събудиш в планината и веднага да излезеш на масичките отпред, за да закусиш сред гората, докато птиците край теб още се разсънват с песни. Можеш да опиташ специалните овесени сладки "Кикиш", ябълковия пай или локумената баница. Повечето хижи си имат някакво специално лакомство, с което се стремят да се отличат от другите. По обед тук можеш да опиташ гъбена супа или кюфтета. Павлин ни разказа, че "Кикиш" е спечелила осмо място в категория "Храна" за цяла България в конкурса "Хижа на годината". Това е наистина чудесно признание.
Аз обичам да ходя на походи.
Аз обичам да ходя на походи в планината с баба.Ние ходим винаги на хижи за да си починем.
Хубаво е да ходиш на хижа в планината и да си близо до природата.
Обичам сред природата
Мисля, че това ще накара хората да пазят повече природата
Хубаво е в планината.Хижите са интересни.
Хубаво е да ходиш на хижа в планината и да си близо до природата.
Интересно
Обичам да ходя на хижа!