Възрастните често се чудят как да направят така, че децата да учат по-добре. Струва им се, че децата не разбират колко добре ще бъде за тях да придобият нови умения. Или разбират, но ги мързи. Предпочитат да се забавляват. И когато станат възрастни, ще е късно - няма да знаят каквото трябва за интересната и полезна професия, за която са си мечтали.

Затова понякога се опитват да принудят децата да учат повече. Много възрастни дори смятат, че най-добрият начин е с много наказания! Ако не си написал домашното, ако закъснееш дори малко, ако сбъркаш или забравиш...

Дали наистина това помага?
През 2003 г. учени от Университета в Минесота и още две важни институции решават да проучат въпроса. Те изследват едновременно няколко неща: каква е атмосферата в училище, как се чувстват децата и колко се стараят. Оказва се, че децата учат най-добре не когато ги наказват, а когато се чувстват свързани с училището си. Когато им е хубаво да казват: "Аз уча в това училище".

А това как става?

1. Когато учителите се интересуват от тях. Когато знаят не само как се казва детето, а и от какво се интересува, как се чувства и т.н. Такъв учител може да усети кога нещо не е наред и да помогне навреме.
2. Когато имат приятели в училище. Това не значи непременно да са от "популярната групичка" - а да имат сродна душа.
3. Да бъдат полезни на другите. Когато направиш нещо за някого (например заведеш по-малък ученик до класната му стая, защото се е изгубил, или заедно с класа си се грижиш за дръвчетата в двора и т.н.), ти изпитваш по-голямо уважение към себе си. Чувстваш се голям и отговорен - и така подхождаш и към уроците си.
4. Когато могат да бъдат себе си. Не всички деца са еднакви - едни харесват една музика, други - друга; едни обичат футбола, други - не (или подкрепят друг отбор), едни обичат танците, други - компютрите, трети - сладкарството, четвърти - спорта... Някои са вярващи, други не са, може да имат различен майчин език или обичаи... Ако повечето деца не са като теб, може да се притесняваш да бъдеш себе си. Ако обаче се преструваш на нещо различно, това носи много напрежение. И отнема от енергията за учене. Ако обаче учителите те подкрепят да си какъвто си, постепенно и другите деца те приемат. 

Учителите да се интересуват от теб, да имаш приятели, да се чувстваш полезен, да можеш да бъдеш себе си - тези четири елемента ЗАЕДНО те карат да чувстваш, че мястото ти е точно в това училище. Според изследването точно тогава започваш да учиш по-добре. И не само. Учените изследвали какво става по-нататък с децата, които се чувстват "на място" в училището си. Оказва се, че имат по-здрава психика, че са по-защитени от тревожност, депресия, алкохол и наркотици. И това продължава дори когато станат възрастни.

А как е в България? Има ли учени, които проучват тези неща? Има. Дори има Институт за изследвания на образованието. Неговата основателка и директорка Асенка Христова разказва за резултатите от проучванията.

За съжаление, в момента по-малко от половината от нашите ученици се чувстват свързани по този начин с училището си. Това значи, че от 10 деца на 5 не им е добре там, а едно не е сигурно. 
За сравнение в Нидерландия, Германия, Австрия и Испания 7 от всеки 10 деца чувстват училището си като "своето" място.

Нашите учени от Института за изследвания в образованието проучват защо това е така. Оказва се, че най-важна роля играят отношенията с учителите, като това е особено ключово за децата, които нямат подкрепящи семейства и приятели. Изследванията показват, че наказанията имат обратен ефект - че те по-скоро карат децата да се чувстват несигурни в училище. Какво можеш да направиш ти? Ако имаш прекрасни учители, честито! Ако не всички са идеални, не можеш да ги промениш (можеш все пак да им покажеш тази статия). Но можеш да се огледаш дали някой покрай теб не се чувства невидим и изолиран, дали се притеснява ще го приемат ли какъвто е, дали няма нужда от помощ с трудните уроци. Така ще се чувстваш и по-полезен. А ако ти остане време, запиши се в някоя от извънкласните дейности в своето училище - обикновено там е по-весело и спокойно, а и ще имаш чувството, че си постигнал нещо специално.