„Вълшебното грозде“, текст и илюстрации Капка Кънева, издателство „Лист“
 

Това не е народна приказка. Първо на първо, знаем кой е авторът – Капка Кънева, известна българска художничка, която е оформила красиво много книги от други писатели, а този път е написала своя собствена история. Второ, народните приказки са стари, може да са съчинени още преди векове, а тази е чисто новичка. На вас не са ви я разказвали вашите баби, но пък вие може да я разказвате на внуците си един ден.

И за да не прекаляваме с броенето, но и за да не изменим на традицията, ще добавим още една разлика – три за късмет. А тя е, че във „Вълшебното грозде“ всичко е както трябва да бъде в една народна приказка, само че точно наопаки!

Вместо да има трима юнаци или трима царски синове, има точно три… бабички. Само че не са царици и на всичкото отгоре са хем стари, хем смешни, коя с един горен зъб, коя с един долен, а третата, вместо да бъде най-умна и красива – без нито един зъб. При тях идва да търси помощ самият дявол. От дявола се очаква да е зъл и страшен, а този е по-скоро миличък и изпълнен с мечти. Няма да ви разказвам какво станало по-нататък, само ще ви издам, че… ох, какво да ви издам от всичките чудесии? Напримерррр… че принцесите, а и обикновените млади жени, за да са щастливи, накрая на приказката трябва да се омъжат. Но ако не искат това, може пък да си изберат професия и да станат страхотни в занаята си. Например в строителството. Изненадах ли ви?

Не аз, не аз. Капка Кънева ни изненадва на всяка страница и с историята, и с обратите в нея, и с чудните герои, които са и забавни, и симпатични, доста чудати, без да са кой знае колко различни от мен и вас.

Но най-разпознаваемото и единствено нейно, на Капка Кънева, са илюстрациите. Отпечатани са върху хартията, но читателят със собствените си очи вижда, че не са плоски, а триизмерни. Направо усещаш какво ще е чувството, ако подпъхнеш нокът под някоя от картинките и се опиташ да повдигнеш крайчето ѝ. Това е, защото илюстрациите са от хартиени фигури. Хартията е нагъната, изрязана и моделирана, тук дантелена, там обемна, в ярки свежи цветове. Но това, което най-вече придава живот и характер на изображенията, са сенките и светлината. Линиите и петната сянка допълват и завършват всеки образ, придават му усещане за движение. Дори определят отношенията между нарисуваните герои, кой свети и кой върху кого каква сянка хвърля. Капка Кънева постоянно се шегува и с героите си, и с читателя. На всяка страница е скрила забавни детайли за забелязване. На едно място виждаме, изрязана от хартия, ножицата, с която току-що е била изрязана пак от хартия опашката на змея от иконата на свети Георги!

На човек му се иска да грабне тази ножица и да повтори някои от формите, да се опита да надникне под тях или да ги пренареди. Не може да не си представим какво ли става, когато някой отвори вратата и духне вятър или пък ако художничката кихне точно преди да направи снимка на всички тези изрезки. Всеки от образите е внимателно обмислен и подготвен, в същото време излъчва спонтанност – така е осветено, но ако лампата беше три сантиметра по-наляво или надясно, щеше да е съвсем друго, нали?

Да имаш собствен стил, означава да откриеш своя техника и да я усъвършенстваш, така че всеки да те разпознае от пръв поглед. Стил е също и да си елегантен и очарователен и външният ти вид да е в унисон с настроението и характера ти. Можете да направите следния експеримент, когато вземете книгата. Още преди да сте я прочели, отворете на страница 33. Ще видите две красиви млади жени, а между тях – бебе. Разгледайте лицата им, дрехите им и как са застанали, какво правят, как гледат. Опитайте се да познаете за какво мечтае всяка от тях. Когато прочетете книгата от началото до края, ще разберете дали правилно сте разчели знаците, скрити в изображението, и дали сте познали.