Някога, когато вашите майки и татковци са били мънички-мънички, а може би дори когато вашите баби са били деца, светът беше различен. По телевизията нямаше безброй канали, а само два. И нямаше детски филмчета, които да се въртят по цял ден, а специални часове, в което човек можеше да гледа "детско".
"Сънчо" приличаше на героя на Андерсен Оле Затвори очички. Защото летеше и имаше вълшебна пръчица, с която караше всички да заспиват. Филмчетата за Сънчо се сменяха със сезоните – през зимата имаше снежен човек, който се оказва мече, през пролетта – щъркелчета, които гледат "детско" в гнездото си, през есента – листо, което ставаше на хвърчило, а после на телевизионна антена...
После идваше самата приказка. Понякога и тя беше анимация – "Приказки от шипковия храст" за зайчетата Зъбчо и Ушко, и лошия козел, "Зайчето с карираните уши" и др.
Тук, в това предаване, той беше кукла разказвач, с чипо носле, шапчица и дълга бяла брада. И разказваше български народни приказки. Гласът му беше като характера – мил и меден, но и някак решителен и развълнуван – както звучи дете по средата на някое приключение.
Също както и до днес могат да запеят песничката на Педя човек – лакът брада. Пуснете им я и вижте сами.
А тук, ако ви е любопитно, можете да видите и кой е Сънчо.
Сънчо
Най-важното "детско" беше всяка вечер, в осем без десет. Точно преди новините, когато пред телевизорите сядаха нашите родители. То се казваше "Лека нощ, деца", но всички му викахме "Сънчо" заради героя от кратичката анимация, с която започваше и завършваше всяко предаване."Сънчо" приличаше на героя на Андерсен Оле Затвори очички. Защото летеше и имаше вълшебна пръчица, с която караше всички да заспиват. Филмчетата за Сънчо се сменяха със сезоните – през зимата имаше снежен човек, който се оказва мече, през пролетта – щъркелчета, които гледат "детско" в гнездото си, през есента – листо, което ставаше на хвърчило, а после на телевизионна антена...
После идваше самата приказка. Понякога и тя беше анимация – "Приказки от шипковия храст" за зайчетата Зъбчо и Ушко, и лошия козел, "Зайчето с карираните уши" и др.
Педя човек – лакът брада
А понякога идваше друг любим герой, този път съвсем български: Педя човек – лакът брада. Той е от нашия фолклор – и е хем малък, хем голям (нали има брада), хем хитър, хем преминал през какви ли не приключения....Тук, в това предаване, той беше кукла разказвач, с чипо носле, шапчица и дълга бяла брада. И разказваше български народни приказки. Гласът му беше като характера – мил и меден, но и някак решителен и развълнуван – както звучи дете по средата на някое приключение.
Актрисата зад героя
Точно този глас правеше приказките особено мили. Той принадлежеше на актрисата, която движеше куклата – Слава Рачева. Тя движеше Педя човек – лакът брада повече от 20 години! Толкова, че всички тогавашни деца запомниха нейния глас и до днес го познава дори когато го чуят в някое филмче – например в "101 далматинци" или "Малката русалка"...Също както и до днес могат да запеят песничката на Педя човек – лакът брада. Пуснете им я и вижте сами.
А тук, ако ви е любопитно, можете да видите и кой е Сънчо.
Много ми хареса.
Много ми хареса статията.
Много съм доволна от тази статия! И аз искам да се приспивам със ,,Сънчо,,!
Как са имали търпение за следващото предаване?
Итересно ми е, въпреки това, че сега има много по-голям избор.
Харесаха ми клипчетата.
Че моите родители са имали по-хубани детски филмчета.
Хареса ме новината и най- много клиповете и песничките.
Когато моите родители са били малки много са харесвали да гледат Педя човек, лакът брада