Попадали ли сте в следната ситуация? Идва лятната ваканция. Слънце е, радост! Децата с огромно удоволствие скриват ученическите раници - така добре, че нищо, ама НИЩО да не им напомня за учебния период. Но както добре знаем, без напомняне, настава забравяне… Превърташ колебания в главата си - ДА или НЕ за летните занимални със заложена учебна дейност?! |
Решаваш, че детето ще се учи през опита и го оставяш малко само да разполага с времето си. Или поне доколкото е възможно. Организираш му списък от приключенски лагери, бабариуми, море, стоене вкъщи, гостуване при приятели, палатки… |
Но някъде там, изковани и във времето на твоето детство, стоят летните списъци за четене. Казваш си - четенето остава. И аз обичам да чета. И заедно си организирате час по четене. Тъй като си залисан да разгадаеш кой е убиецът в твоята книга или пък така дълбоко си се потопил в драмите на главния герой, чак забравяш, че пералнята е изпрала преди 2 часа… почти само за поддържане на разговора питаш детето дали е чело и как му върви книгата. То казва “Да, разбира се. Много добре върви! Виж ми новото изобретение от Лего!”. Прищраква ти в главата, че май от книгата нищо не му е останало в съзнанието и се насилваш да изследваш дали наистина е чело. |
Лекичко, почти между другото, питаш какво е станало с неговия герой. Той надве-натри разказва финалния момент от откъса, който е прочел. Бърза да ти съобщи, че е стигнал до ХХ страница и му остават още само 30. Приемаш думите му леко невярващо, с усещането за гузна съвест, че изпитваш недоверие към детето си. В крайна сметка, нали цял (негов) живот градите доверие! И продължаваш с деня. На следващия ден - отново час наслада - час за книга. След него - очите ти още блуждаят в сюжета на отминалите страници, а детето, зад новата лего-машина възкликва - “ГОТОВО! Прочетох я! Виж ми новото изобретение!” |
Едва забележимо тръсваш глава и уточняваш - какво е прочел - а той - “Книгата!” Добрее….. Правиш равносметка на своите страници, сравняваш ги с неговите в ума си… и нещо не излиза сметката. Казваш си - Добре, време е за Книговище! - не мога да изразявам съмненията си така явно. С усмивка предлагаш на детето да регистрира прочетената книга в профила си в Книговище, хем и класната ще види, че чете от летния списък. Детото, доволно от това, че му е отключено повече време на таблета, но и с лека неловкост, си влиза в профила, намира книгата и подхваща играта. Залисва се. Накрая е доволно, но само донякъде. Питаш го как се е справило - то казва “Горе-долу”. Споделя, че май не е разбрало много добре книгата. Защото, както само си дава сметка, му се е играело и е имало твърде много непознати думи. (Вметка: непознатите думи често са маркиращи дела от отминали практики в ежедневието на обществото ни отпреди 100 години (поне) и те се съдържат в много от книгите от летните списъци. Но това е друга тема.) |
Така или иначе, книгата трябва да я разбере, защото ще я изучават през годината. Така че стрелям - казвам му - Ако я прочетеш още веднъж, но този път се постараеш да я разбереш, може да помолиш учителката си за рестартиране на въпросника. И той е съгласен, защото всъщност е фрустриран от това, че не се е справил добре. На следващия ден след часа за книга разказът по неговата книга е много по-обстоен и лего-изобретението е по-малко. Няколко дни по-късно - в лего-града му има герои от книгата. Сега си представете тази ситуация, но с креативността за избягване на задължения на две или на три деца :) едновременно. |
Разказвам го, защото се случи. И защото засега с Книговище чувствам, че имам една суперсила повече в постоянния ни филм на Том-и-Джери у дома. Ако имате семеен профил на Книговище, може да следите резултатите на децата си обективно, без да надничате през техните индивидуални профили. Може да им организирате и състезание с награди! Ако пък профилът на детето ви е свързан с профила на класа, учителят има възможност да вижда как се справят децата с прочитането. Да поставя условия за рестартиране на въпросник. Да поощрява постижения. Дори и през лятната ваканция. :) Има още месец и половина от лятото! Да ви е весело! * Снимки от личен архив и от frank mckenna и kelly sikkema on Unsplash |