"Тате, защо изобщо започна тази война?", ме попита днес Божана на път за училище.
Хвана ме неподготвен, пък и нямах време да помисля – почти бяхме стигнали до училището.
После, като се прибрах у дома, се замислих. Как може да се обясни вчерашната война на дете от седми (или пети, или трети) клас с достатъчно прости и ясни думи?
Ето какво бих ѝ казал, ако пак ме попита.
* * *
Путин е диктатор. Диктаторът е човек, който иска да има цялата власт, да държи всички в подчинение.
Това не може да се случи, ако народът се вдигне срещу дикатора. Никой не е по-голям от народа.
За да се държи народът в подчинение, диктаторът използва два основни метода: страх и заблуда.
Страхът се налага чрез огромни полицейски сили и пълно овладяване на съдебната система (при диктатурата всички системи на държавността са овладени от диктатора). Гласуват се закони срещу инакомислещите. Онези, които надигат глас срещу режима, са хвърлени в затвора.
Ако все пак се намери някой, който да продължава да надига глас – журналисти, политици, обикновени хора, – се прибягва до терор, а ако е нужно – и убийства. Поръчкови убийства с недоказан извършител.
Заблудата е по-тънка работа. За целта е нужно пълно овладяване на медиите и непрестанно разпращане на едни и същи съобщения (нарича се "пропаганда") по всички възможни канали.
Съобщенията включват (под различни форми) няколко прости послания.
Първото послание е "Ние непрекъснато се грижим за вас".
Второто: "Тук всичко е добре, а оттатък е зле".
Третото: "Ние сме добрите, онези там са лошите".
Четвъртото (само когато се налага): "Онези (лошите) ни налагат своите лоши (зли, развратни, долнопробни) идеи, защото искат да дойдат и да ни завладеят".
Каква е ролята на заблудата?
Една-единствена: сплотяване на народа около диктатора. Било то от страх (страх от "лошите други"), било от фалшивата вяра, че "той прави всичко за нас" и "няма друг като него".
Тези два метода, когато се прилагат умело (а Путин и хората около него са опитни майстори на това изкуство), могат да работят успешно години наред.
Резултатът е, че диктаторът има висока популярност сред народа, а онези, които надигат глас и се възпротивяват, са твърде малко на брой. Което помага на тиранина (защото диктаторът по условие е тиранин) да ги държи под контрол – както вече казахме, чрез страх, затвор, терор и убийства.
В историята на всеки диктатор обаче неизбежно идва момент, когато все повече и повече хора разбират, че живеят в лъжа.
Че онези там не са лошите.
Че тук далеч не е толкова добре, колкото ни казват.
Че диктаторът (президентът, бащицата) не ни носи всички онези хубости, за които говорят всеки ден по телевизията.
Че живеем в страх и духовна мизерия.
Тогава народът се вдига срещу диктатора.
А в мига, в който се вдигне народът, часовете на диктатора са преброени. Защото никой не е по-голям от народа.
Диктаторът обаче е от стара коза яре. И има още козове, скрити в ръкава.
Когато диктаторът започне да усеща, че народът се вълнува и съществува опасност да се надигне срещу него, той прибягва към крайни мерки за съхраняване на властта си. Кървави и зловещи мерки, запазени само за краен случай.
Най-сигурната от тях е войната.
* * *
Достатъчно е да се намери враг, когото националните медии да обвинят във всички злини на земята. (Междувременно достъпът до други, чужди медии, които има опасност да кажат истината, се ограничава по всички възможни начини – с огромни глоби или директно закриване, както се случва в момента и в Русия.)
После врагът се напада.
Стаданието, хилядите смърти и трупове нямат значение за диктатора.
Единственото, което има значение, е да запази своята власт.
А войната несъмнено помага за това – защото по време на война народът инстинктивно се обединява около своите лидери. Винаги се обединява – без значение колко несправедлива и нелепа е войната от гледна точка на останалия свят. Защото войната е по-голямо зло от всяко друго зло – и хората се страхуват за себе си и за близките си.
Диктаторът Путин ненавижда Украйна от много време. Всъщност – ненавижда я по рождение.
Украйна го дразни, защото той я възприема като изконно руска територия (каквато е била задълго в далечното минало, в годините на Руската и Съветската империя).
Дразни го дваж повече, защото се развива демократично, по западен маниер.
Нещо повече: Путин се страхува, че руските хора ще се "заразят" от демократичните процеси в Украйна. И ще поискат същото да се случи и в Русия.
Затова Путин струпва стотици хиляди войници на границата, после излиза по руската телевизия и казва, че Украйна е измислена държава, а украинците са злодеи, мразят руснаците и искат да ги нападнат.
И после нарежда на армията си да ги нападне.
Ето как започна войната в Украйна.
* * *
Но ти сигурно ще попиташ, дъще: защо тогава останалият свят – който вижда всичко много по-ясно и трезво и не е подложен на страх и заблуди – не се опита да спре войната?
Опита се. Но не му стигнаха силите.
Първо – защото Русия е огромна и силна.
Второ – защото Западният свят не е достатъчно обединен. Това е една от слабостите на демокрацията – когато всеки има право на собствено мнение, съгласието се постига трудно.
Трето – защото Русия разполага с огромни природни богатства и Западният свят е зависим от тях. Най-вече – от енергийните източници (руския газ и петрол), без които европейските икономики трудно ще се справят.
И четвърто – защото Русия е една от деветте държави в света, които разполагат с ядрени оръжия. И че Путин може да прибегне към тях, ако Западът му се противопостави.
 
Именно затова и не успяха да му попречат да влезе в Украйна.
* * *
А как ще свърши всичко това, ще попиташ?
Не зная. Никой не знае.
Но знам със сигурност, че никой диктатор не е вечен.
И че ако на този свят нямаше пукнатини, нямаше откъде да влезе светлината.
Светлината, която – и в това вярвам дълбоко и неотменно – ще осветява пътя ти, когато пораснеш.