Може би си чул в новините да казват, че България е останала още по-назад в класацията за свобода на словото? Този факт звучи неприятно, но какво означава по-точно?

„Свобода на словото“ значи да имаш право да изразяваш мнение, без да бъдеш наказан.

На децата този проблем им е много познат. Ако вкъщи кажеш нещо неприятно – че не ти харесва вечерята или не обичаш да ходиш на гости у някой роднина, – най-много да ти се скарат. Но представи си, че в училище си станал свидетел на нещо много грозно, например как учител унижава дете пред целия клас. Ще посмееш ли да съобщиш на директора, или ще си замълчиш, за да си нямаш неприятности и ти?

Ето това е свободата на словото – правото да казваш истината за несправедливостите, без това да те застрашава по някакъв начин. Обратното на свободата на словото се нарича цензура. Някога е имало и специална професия – цензор. Цензорите са четели книгите, преди да излязат, и са изтривали неудобните части или направо са забранявали книгата. Освен това са четели писмата на войниците и са заличавали с черно мастило части от тях.

В миналото се е случвало хора да попадат в затвора и дори да изгубят живота си за това, че са казали истината. Може би дори в твоето семейство има такава история? Сега това също се случва на много места по света. А се случва и друго: човекът, казал истината, да загуби работата си или да получи анонимни заплахи. Това се случва особено често с журналистите – хората, чиято работа изисква да разкриват истината за всичко. В някои вестници и телевизии има „забранени“ теми. Това също не е редно. В такива случаи останалите налагат цензура сами на себе си – забраняват си да говорят за определени неща. Това се нарича автоцензура и също е страшно. То означава, че несправедливостите ще продължат да съществуват. А уж обществото трябва да се бори с тях!

Хората, които решават да защитят свободата на словото, са много смели. Те правят това, за да живеем всички в по-справедлив свят. Но има и хора, които използват израза „свобода на словото“, за да обидят някого. Това не е същото нещо. То не поправя несправедливост, а просто наранява. Да премериш думите си, за да не разплачеш някого, означава не да си налагаш автоцензура, а просто да бъдеш мил и любезен.

И да запазиш смелостта си, за да се бориш със силните.