Имаш ли си любима буква?

Може би това е буквата, с която започва твоето име. Може би е буквата, с която започва името на любим твой човек. Може би някои букви ти напомнят за нещо хубаво, което започва с тях - любима храна, любимо място, любима игра... Или просто има някоя, която ти се струва особено красива. И ти е особено приятно да я изписваш.

Но най-хубавото на буквите е, че те общуват помежду си. Свързват се в думи, думите се свързват в изречения, а изреченията свързват нас!

Да вземем например буквите в едно писмо. Можеш да напишеш писмо на всеки - на приятел, който е далеч от теб. На човек, когото още не познаваш, но би искал да познаваш - например на любим певец или писател. Можеш да напишеш писмо на човек, който още не се е родил. Например на бъдещото си дете. Или на самия себе си след години.

Буквите могат такива необикновени неща.

Можеш да пишеш и до всички. Да запишеш мислите и историите си за всеки, който се интересува от такива неща. Тогава се получава книга. И някой ден друг човек ще я прочете и ще си каже: "Яааа, колко интересно! Наистина ми се ще да познавах този, който го е написал!". И може би ще ти прати писмо. Това ще бъде особено приятно.

Можем да запишем и своята история и векове по-късно другите да я прочетат и да разберат за нас как сме живели и какво сме обичали. Както ние сега можем да прочетем за минали времена. Какво е написано на колоната на хан Омуртаг? 

"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за оногова, който го е направил." И виж - това наистина се случва!

Буквите са безценен дар. Животните, за съжаление, не могат да ги използват. Дори да напишеш бележка до любимото си коте: "Отивам до магазина да ти купя храна. Потрай малко, връщам се след 15 минути", то не може да я прочете. Колко жалко!

Ние, хората, можем. И това открива пред нас безкрайни възможности. Освен за общуване можем да пишем дори за удоволствие! Можем да измисляме забавни истории, можем да измисляме стихотворения, които да развълнуват другите, можем да създадем нещо, което просто доставя удоволствие с красотата си. За колко много неща ни помагат буквите!

И ти, който четеш всичко това, отдавна ги познаваш. Спомни си днес колко път си извървял от деня, в който за първи път си започнал да ги учиш! Колко много знаеш вече!

Този празник е на буквите. Той е на Кирил и Методий, които за първи път са се замислили, че славяните имат нужда от своя азбука. На техните ученици, които са я донесли у нас. На Климент Охридски, измислил кирилицата. На всички, които създават книгите, на всички, които ги четат, на всички учители и на всички ученици.

И твой празник, мили читателю. Честити букви!