Напоследък сигурно чуваш да казват, че "фашизмът не е мнение, а престъпление".
И наистина след края на Втората световна война в много страни пропагандирането на фашизма, на Хитлер и неговите идеи е престъпление, за което можеш да попаднеш в съда.
Защо?

Думата "идея" звучи неутрално. Но ако някой има идея да дойде и да те удари, това не е така.

А ако идеята на твои съседи е да те изгонят от вкъщи - и теб, и семейството ти, да те разделят от родителите ти? Да те затворят на място, където ти остригват главата, бият те, принуждават те да работиш непосилно, държат те гладен, отнасят се с теб като с животно, непрекъснато заплашват да те убият, както вече е станало с мнозина покрай теб? Да знаеш, че нещо подобно се случва с майка ти и баща ти - и да не знаеш дали са живи?

Не, това не е просто "идея". И ако някой кара другите да ти причинят такива неща, това е ужасно.

Но какво говорим - достатъчно ужасно е някой да подбужда децата от твоя клас да се държат зле с теб. Да ти се подиграват, да те бият, да ти вземат нещата. Представи си как ще се чувстваш, ако чуеш, че някой "го харесва" просто защото звучи забавно да харесваш някой лош.

Камо ли пък всичко описано по-горе!

Лошото е, че то се е случвало наистина на милиони хора. И милиони хора са загубили свои близки заради това. Били са прогонени, подложени на унижения, на заплахи. Включително и деца. 

Други са били измъчвани от други режими - също толкова ужасни и диктаторски. И хората, които са преживели страдания, помнят.

Днес от Втората световна война е минало много време. Толкова, че преживелите нейния ужас вече рядко са между нас, за да разказват на внуците си. Възрастните често не говорят за това с децата - да не ги натъжават. 

И знаеш ли какво се случва? Децата чуват, но не разбират, че това е наистина. Струва им се, че Хитлер е някакъв наполовина измислен злодей. Като от филмите. И че да кажеш, че го харесваш, е все едно да кажеш, че харесваш лошия от някакво детско.

Така, като пазят децата, възрастните всъщност им пречат да научат един много важен урок. Да научат колко е важно да пазят мира.

Да различават доброто от злото и да застават на страната на доброто.

В училище се учат много неща. Как се умножават десетични дроби. Коя е столицата на Южноафриканската република. И така нататък.

Но този урок е най-важният.

Той е много прост - и все пак трябва да се упражнява много, за да не го забравяме.
Не прави зло на друг човек. 
Не помагай на друг да прави зло. 

Толкова. Ето затова е лошо да има свастики - който ги рисува, сякаш казва на другите: аз одобрявам да правите зло. Все едно някой да те бие и друг да му каже: "Давай, само така". И да се смее. Не, не е окей.

Ние всички можем да спрем това.

Следващия път, когато някой ти каже, че харесва Хитлер или Сталин, или някой друг диктатор, избил милиони хора, можеш просто да му кажеш: "Това не е окей". И по времето на тези диктатори е имало хора, които са казвали: "Това не е окей". И те са истински герои. Можеш да бъдеш като тях.