В едно прохладно утро елегантно облечени музиканти от Новозеландския симфоничен оркестър излизат на поляната във фермата Хоукс Бей. Те застават на влажната трева и започват да свирят, а около тях постепенно се събира многохилядна публика. Слушателите обаче са не хора с добър музикален вкус, а… две хиляди кокошки.
Вероятно се питаш каква е връзката между кокошките и класическата музика. Сред хората музикалната терапия се използва от векове като начин да подобрим и телесното, и душевното си здраве. Преди известно време обаче учените доказаха, че музиката може да влияе добре и на животните. Кравите дават повече мляко, кокошките снасят повече яйца, а комарите – можеш ли да повярваш? – хапят по-малко. Мелодията обаче трябва да бъде подбрана изключително внимателно. Твърде силната или бърза музика – например рок или метъл – може да стресира животните и да им навреди. Изглежда, че те реагират най-добре на красивия и тържествен барок от 17-и и 18-и век.
Новото при концерта в Нова Зеландия е, че музиката в него е композирана специално за кокошки. След много сериозни проучвания и експерименти е установено кои инструменти им харесват и кои ги стряскат, кои мелодии ги успокояват и кои ги напрягат. Така се ражда творбата „Пилешка симфония №1“. И макар че музикантите първоначално се смеят, в края на краищата реакцията на пернатите им слушатели ги трогва. Също като човешката им публика, пилешката показва истинска наслада от музиката.
Това обаче не бива да ни кара да надуваме главата на кучето си или пък на котето, рибката и папагалчето. Важно е да се знае, че животните се нуждаят преди всичко от тишина, за да се чувстват добре. Освен това изборът на музика при експерименти като този с кокошия концерт е съобразен изцяло с предпочитанията на животното. Има например една много интересна история за прасета, на които учените пуснали „Четирите годишни времена“ от Вивалди. Бременните свине много харесали концерта – лежали си кротко, дишането им било спокойно и дори започнали да се радват повече, като видели хора. За разлика от тях, малките прасенца се плашели и отказвали да се хранят.
Новото при концерта в Нова Зеландия е, че музиката в него е композирана специално за кокошки. След много сериозни проучвания и експерименти е установено кои инструменти им харесват и кои ги стряскат, кои мелодии ги успокояват и кои ги напрягат. Така се ражда творбата „Пилешка симфония №1“. И макар че музикантите първоначално се смеят, в края на краищата реакцията на пернатите им слушатели ги трогва. Също като човешката им публика, пилешката показва истинска наслада от музиката.
Това обаче не бива да ни кара да надуваме главата на кучето си или пък на котето, рибката и папагалчето. Важно е да се знае, че животните се нуждаят преди всичко от тишина, за да се чувстват добре. Освен това изборът на музика при експерименти като този с кокошия концерт е съобразен изцяло с предпочитанията на животното. Има например една много интересна история за прасета, на които учените пуснали „Четирите годишни времена“ от Вивалди. Бременните свине много харесали концерта – лежали си кротко, дишането им било спокойно и дори започнали да се радват повече, като видели хора. За разлика от тях, малките прасенца се плашели и отказвали да се хранят.
Когато свиря на китара при баба ми на село, кокошките млъкват. Много харесват Анданте сантиментале на Хосе Виняс. Но гъските не желаят да млъкнат.
Кучето ни се залепя за пианото, докато сестра ви свири. Много добре спи при вибрации
На моето куче като му свирех с хармоника започваше да плаче.
Много хубава статия. И забавна.