Когато говорим за изчезващи видове животни, всички си представят гигантската панда, нали така?
Тя е тромава и сладка, за нея има анимационни филмчета, а и кое дете не би искало плюшена панда, а? Освен това пандите изглеждат толкова глупави и несръчни, цяло чудо е, че оцеляват и без заплаха от страна на човека.

Нищо чудно, че е емблемата на световната организация за опазване на дивата природа, WWF.

Но не е задължително едно животно да е пухкаво, за да заслужава да живее, нали? Днес искаме да ви разкажем за есетрата. Тази забележителна риба съществува кажи-речи непроменена вече 200 милиона години! Това е горе-долу 30 пъти повече от човека. Значи есетровият род е бил свидетел на какво ли не - включително на динозаврите!

Есетрите са големи риби, наистина внушителни. Достигат до два, дори до три метра! Разбира се, зависи от вида.

Ако отидете в русенския аквариум, ще можете да ги видите на живо - красиви и издължени, като в илюстрация на детска книжка. На гърба си имат нещо като малки шипове, а отпред - нещо като смешни мустачки! Те служат на есетрата така, както мустачките служат на котката - помагат ѝ да се ориентира. Когато плува близо до дъното, те ѝ подсказват къде има храна. Е, да, зрението на тази риба не е особено остро. Явно не ѝ трябва.

Есетрите живеят дълго - по 55, 100, дори до 150 години! И нищо чудно - те почти нямат естествени врагове. Освен един - човекът.

Тези забележителни риби живеят и в река Дунав. Но за жалост, от тях са останали много малко. Защо се получава така? От една страна, хората са ловили твърде много есетрови риби. От друга - човекът е променил бреговете на Дунав - там, където есетрата хвърля хайвера си. Направил го е, за да се предпази от наводнения или за да направи корабоплаването по-лесно. Това обаче пречи на есетрата да се размножава. Хайверът - това са яйцата на рибата, от тях се излюпват малките рибчета.

Последният проблем са преградите, които човекът е поставил на реката - например стената на язовир „Железни врата“. Есетрата е риба, която има нужда да пътува от едно място на Дунава до друго, за да хвърли хайвера си. Когато човекът прегражда реката с язовирна стена, той пречи на есетрата да се придвижва. Това застрашава нейното размножаване.

Днес съдбата на есетрите вълнува природолюбителите. Фондът за опазване на дивата природа WWF провежда кампании, за да разберат хората за какво интересно и ценно същество става дума. Учените правят експедиции, за да проучат кои места са най-важни за дунавската есетра. След това могат да извоюват тези места да бъдат опазвани. В момента са постигнали забрана за улов на есетри - до 2026 година. За жалост обаче, тази забрана не се спазва много.

Ако на теб ти е станало жал за тези праисторически рибоци, можеш да помогнеш! Ако живееш близо до река Дунав и видиш рибари да ловят есетри, можеш да подадеш сигнал. Можеш да се обадиш и ако видиш някъде да се продава есетров хайвер. Това също е забранено!
Но най-вече можеш да разкажеш на възрастните, за да могат есетрите да намерят много нови защитници - както сред възрастните, така и сред децата!