Днес е Денят на Ботев и загиналите за свободата на България.

Вероятно в училище вече сте говорили за живота на Ботев – как се е родил в учителско семейство, как е учил и преподавал, каква буйна глава е бил, как е организирал чета, завладял кораба „Радецки“, преминал река Дунав и загинал за свободата на България. Ботев прилича по много неща на хъшовете, описани от Вазов в „Немили-недраги“. Българските революционери в чужбина често били бедни, трудно намирали работа. Понякога се карали помежду си, както Ботев се карал с друг голям революционер, Любен Каравелов. Понякога революционерите участвали в театрални представления – също както и Ботев. Но преди всичко мислели за свободата на България.

Опитвали се да повдигнат българския дух. Да убедят не само другите хъшове, но и всички българи колко е важно да въстанат заедно. Затова издавали и революционни вестници – нещо, което, естествено, нямало как да стане в самата България, нали щели да ги хванат.
Ботев също издавал вестници, като „Дума“ и „Знаме“, и пишел в тях. Пишел революционни статии, пишел фейлетони (смешни разкази, с които осмивал разни проблеми в обществото), пишел изключително талантливи стихотворения. В тях най-много се говори за революцията, за въстанието, за свободата на България.

Но освен това се говори и за свободата на ума. Говори се за ценности, например че хората трябва да се съдят според техните дела, а не според тяхното богатство. Чуй само:

„Свестните у нас считат за луди,
глупеца всеки вредом почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтаря бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи“.

И в стихотворенията, и във фейлетоните има гняв към лицемерието. Особено лицемерието на онези, които трябва да се грижат за ума и душата на българина, а вместо това се опитват да го направят послушен и глупашки смирен. Ето още:

„И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на всяка мъдрост…“

Представяш ли си? Разбира се, Ботев не казва, че всеки учител е дивак, нито че всички попове и „вестникари“ са раболепни и глупави. Та нали не само баща му е учител, той самият е учителствал, а освен това е бил „вестникарин“, тоест журналист. Важното е друго – за какво се използва една важна професия, дали за „будене“ на умовете или за внушаване на покорство?

Ботев определено не е можел да понася онези, които използвали авторитета си на учители, журналисти, свещеници или книжовници, за да налагат послушание вместо свобода на мисълта.
Заслужава си да прочетеш писаното от Ботев – то не е само това, което се учи в училище. Някои възрастни мислят, че децата няма да могат да го разберат, но според нас така ги подценяват. Ако искаш да провериш, прочети текстовете тук и тук, както и каквото друго намериш.
Впрочем приживе Ботев не успял да убеди „братята си“, българите, да го последват. Когато четата му минала в България, към нея не се присъединили българи от селата, както очаквал.
Никой не ги последвал и четата била разбита. Днес изглежда, че всички следват Ботев – само защото всички познават портрета му, всички споменават името му и говорят за него като за светец. Но дали наистина може да се каже, че го следват, ако не го четат?

И възможно ли е да учим „послушно“ за Ботев – и да следваме наистина неговите идеи?