Какво открихме?

Идвали ли са Кирил и Методий в България по времето на княз Борис I и срещали ли са се с него (или князът е контактувал само с учениците на светите братя)? 
 
Екип: Димитър Кръстев, НУ "Иван Вазов", Враца
Доника Пейкова, 4. ОУ "Проф. Джон Атанасов", София
Дария Хаджиева, ОУ "Св. Климент Охридски", Хасково
 

Въпросът е интересен, тъй като в историческите трудове поражда дискусия за това колко централна е била ролята на българския княз в идеята за създаването на азбуката и превода на църковната литература в момент, когато триезичната догма забранява богослужение на езици, различни от латински, гръцки и еврейски. Търсейки отговор тръгнахме да изследваме 3 хипотези – 1) възможността eдин езически княз като Борис I да е учил в Магнаурската школа във Византия, където се е обучавал Кирил; 2) възможността срещата да е била индиректна – чрез сестрата на княз Борис I, Ана, която според някои историци е учила с Кирил в Магнаурската школа; 3) вероятността братята да са се срещнали с княза по път за мисиите си във Великоморавия и Хазарския хаганат; 4) възможността двамата братя да са се срещали с княза по време на брегалнишката мисия, за която учените спорят.

Княз Борис I

Не стигнахме далеч с хипотеза 1, но рицарят Димитър Кръстев имаше сериозна подготовка с историческа литература по останалите 3 хипотези. Накратко, според „Житие на св. цар Борис-Михаил, покръстител на българите“ от Архимандрит Серафим (Алексиев) (живял 1912-1993) княз Борис I приема християнството под въздействие и на сестра си Ана, прекарала дълго време като пленница в Цариград, и на св. Методий. Житието се позовава на Теофилакт Български, както и на гръцкия летописец Симеон Логотет, на гръцкия проповедник Илия Миниат и на други историци, според които „някой си гръцки монах на име Методий, иконописец, помолен от цар Борис, нарисувал в двореца му една картина, изобразяваща Божия Син, седнал на висок престол като Съдия на вселената... “ Според житието: 

„Първата среща между двамата велики мъже е могла да стане през 863 г., когато двамата светци с преведени вече на славянски език свещени и богослужебни книги са се запътили към Моравия и трябвало да минат през България. Втората среща е могла да стане подир 40 месеца, когато двамата братя е трябвало да се завърнат за известно време в Цариград, преди да се запътят за Рим."

Възможността за среща на Методий с княз Борис I поддържа и Васил Златарски в „История на Българската държава през средните векове” - ТОМ I, част 2 , но с по-късна дата – 883-884, или малко преди смъртта на Методий. Според него „Почти всички, които са се занимавали с дейността на св. Методий, приемат за твърде вероятно, че през времето на пътуването си в Цариград в 883—884 г. Методий е имал среща с Борис, а като резултат от тая среща Борис се запознал по-близо със славянските книги и богослужение“.

Тезата за среща между Борис и Методий е застъпена и от историка Божидар Димитров в „12 мита в българската история", както и от детската писателка Кина Къдрева в "Ребусът св. св. Кирил и Методий". И двамата са на мнение, че макар да нямаме официални исторически сведения за срещи между Борис I и двамата братя, такива най-вероятно са се осъществили неофициално, и то с идеята да бъдат създадени писменост и църковна литература за целите на българската държава. В „12 мита в българската история" Димитров дори приема за вероятно двамата братя да са наследници на български аристократичен род, избягал във Византия, защото приели християнството и били преследвани в родината си. Затова владеели така добре славянски език, който според него нямало как да научат на пазара в Солун, където са можели да общуват само със селяни и търговци и да изградят речник от 500-1000 думи, крайно недостатъчен за създаването на нови думи и превода на сложните идеи в християнската литература. Затова и имали мотивация да преведат Библията на нов език в момент, когато триезичната догма го забранява. Димитров спори, че „индиректно сведение за контакт между Борис I и братята е и мисията им в долината на река Брегалница във Вардарска Македония — тогава част от България, по време на която братята покръстили 54 000 славяни, а в гр. Равен — и самия Борис.“ Мисията според Димитров се е състояла между 855–864 г. Според Димитров освен това е твърде вероятно двамата братя да са изпращани при княза, за да разрешават дипломатически спорове между България и Византия. Също като Архимандрит Серафим (Алексиев), Димитров споменава за контакт между братята и княза чрез сестрата на Борис I, Ана, приела християнството и учила с Кирил в Магнаурската школа според двама немски учени.

Учените все още спорят за това дали са се срещали князът и светите братя. “Днес е факт нашата среща,” пишат в заключение рицарите на книгата. “А това е възможно именно благодарение на тези велики личности – св.св. Кирил и Методий и княз Борис І, защото с техните дела – покръстването и утвърждаване на християнството и създаването и разпространението на славянската азбуката и писменост  – ние познаваме нашия език, род и родина.”

^{Източници:} 

^{"История на българската държава през средните векове", том 1, част 2, Васил Златарски, изд. "Св. Климент Охридски", 2007.}

^{„Житие на св. цар Борис, покръстител на българите“, Архимандрит Серафим (Алексиев), <https://bit.ly/3d3d2rw>.}

^{"12 мита в българската история", Божидар Димитров, Фондация "Ком", 2006.}

^{"Ребусът св. св. Кирил и Методий", Кина Къдрева, изд. "Слово", 2015.}

Защо са кръстили азбуката “глаголица”?
 

Екип: Теодора Богданова, 10. СУ "Теодор Траянов”, София
Димитър Борисов, 7. СУ "Св. Седмочисленици", София
Симон Павлова, ОУ "Иван Вазов", Силистра
Александър Ванков, 177. ОУ "Св. св. Кирил и Методий", Световрачене

Въпросът предполага, че самите братя Кирил и Методий са кръстили азбуката „глаголица“, защото историята за създаването й винаги върви ръка за ръка с името „глаголица“ като предшественик на кирилицата. Това навежда на мисълта, че името „глаголица“ е дадено от светите братя или техните ученици. Истината е, че не знаем автора на името и можем само да предполагаме кога точно е възникнало. Имаме информация единствено за етимологията на думата: славянското „глаголати“ значи „говоря“ и според историка Емил Джасим името най-вероятно е възникнало като звуково подражание на начина, по който е звучал славянският говор: “гълъгълъ“. А Кирил и Методий вероятно са наричали първата ни азбука... азбука. Думата е образувана от имената на първите две букви на глаголицата - „Аз“ и „Буки“.  


Глаголицата с имената на всяка буква

Какво още научихме от нашите рицари? Глаголицата е наричана поетично „знаците, които говорят“, защото всяка буква е имала име. Името на буквата „Г“ е било „глаголъ“, което означава „дума“. Прочетени последователно, имената на буквите носели послание към всички славяни. С него започвали часовете си всеки ден учениците на г-жа Филка Димитрова в НУ “Иван Вазов” във Враца, докато изучавали делото на светите братя. Ето как би звучало посланието, преведено на съвременен език:

"Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! С ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред!"

Освен послание към славяните да помнят буквите и да живеят с разум, в глаголицата е вложена и християнска символика: при създаването й Констатин-Кирил Философ използва най-често знаците кръст, кръг и триъгълник, които символизират мъченичеството, вечността и троичността на Бога.

^{Източници: 
"Кой е създал нашите букви?", Надежда Драгова, изд. "Скорпио", 2020.}

^{"Глаголица". Уикипедия, свободната енциклопедия, <https://bit.ly/2StOL4q>.
“Glagolitic script”. Wikipedia, the free encyclopedia, <https://bit.ly/3jChrnN>. 
“Какво са скрили Кирил и Методий в азбуката ни?” Actualno.com, 24.11.2015, <https://bit.ly/3iEciue>.}


Башчанската плоча (11. век), един от най-старите глаголически текстове, открит в Хърватска. Източник: Уикипедия

Какво са учили Кирил и Методий в Магнаурската школа?

Екип: Димитър Кузов, СУ "Любен Каравелов", Несебър
Иванина Калоянова, 78 СУ "Христо Смирненски" , Банкя
Йоана-Никол Николова, ОУ "Добри Чинтулов", Варна
Теодора Георгиева, ОУ "Алеко Константинов", Димитровград

Константин Кирил Философ става студент в Магнаурската школа през 841 г., едва на 14 години. Това е било най-престижното учебно заведение във Византийската империя и едно от най-престижните в целия средновековен свят. В какво се е състояло неговото обучение? Освен официалните езици за богослужение: гръцки, латински, еврейски, в Магнаурската школа са се изучавали и т.нар. “варварски езици”, както и граматика, поезия, геометрия, аритметика, философия, право, астрономия, музика, риторика. В университета Кирил е учил рамо до рамо с императорските деца и членовете на висшата византийска аристокрация. Всички те са били подготвяни за държавнически, дипломатически и духовнически постове и са получавали знанията, смятани за основополагащи за правилното управление на държавата и църквата. Заради борбите за църковно и политическо надмощие в онзи период, важно за учениците на Магнаурската школа е било да познават добре не само християнството, но и езическите антични философи, юдаизма, исляма, римското право, за да могат успешно да изпълняват мисионерска дейност. Затова и Кирил е владеел така добре арабски и е познавал Корана, което изиграва ключова роля за успеха на мисията му в Багдадския халифат, където води спор с арабите за троичността на бога.

Повече за образованието по онова време можете да прочетете в част 4 от нашите Рицарски хроники - срещата ни с историка Емил Джасим.


Магнаурската школа

^{Източници:
“Магнаурската школа”. Уикипедия, свободната енциклопедия.}

И така, нашата изследователска работа привидно приключи, но ние продължаваме да усещаме пулса на Средновековието и да четем с интерес. А от въпросите на рицарите изникнаха още и още любопитни въпроси. Например: Без да приемем християнството, щяхме ли да имаме кирилица? Пророк ли е бил Кирил? Колко езика са знаели Кирил и Методий и как са ги научили? Имали ли са Кирил и Методий прабългарски имена и какви са били те? Ако Кирил и Методий живееха днес, какви щяха да бъдат: духовни лица, учители или политици?

Ясно е, че веднъж отворили вратата на любопитството, можем да очакваме само още и още приключения, затова вместо със заключения ви изпращаме с вълненията на един от рицарите, Димитър Кръстев, споделени в нашата Фейсбук страница: