Лейди Гага. Еминем. Блейк Лайвли. Eд Шийран. Джъстин Тимбърлейк. Кейт Мидълтън. Риана.

Знаеш ли какво е общото между тези знаменитости?

Всички те са били тормозени в училище. За какво ли не - всъщност поводите за тормоз обикновено са глупави и казват повече за човека, който се заяжда, отколкото за тормозения.

Например Риана е била смятана за... твърде бяла. Блейк Лайвли... била твърде висока и имала "жълта" коса. Eминем... просто защото бил новото дете в класа. Няма особена логика, нали?

Истината е, че тормозът е нещо, което се среща ужасно често. И дълго време възрастните са смятали, че това го прави нещо нормално. Просто фаза, след която децата порастват, нали?

И можем да ги оставим да се оправят сами. И бездруго нищо не може да се направи, нали?

Съвременните изследвания показват, че това не е така. Тормозът може да има трайни последици, включително може да доведе до здравословни проблеми през целия живот. Затова е важно възрастните да приемат въпроса много сериозно.

Норвежката програма „Олвеус“ например действа по следния начин: 

Първо, училищата провеждат проучване, за да разберат какво точно е положението при тях.

Второ, те съобщават много ясно какво не може да се прави (не може да се удря, не може да се обижда, не може да се пускат слухове за някого и т.н.)

Трето, казват много ясно какви ще са последиците, ако някой наруши тези правила. И наистина налагат тези последици. Тоест децата много ясно знаят какво е наказанието за тормоз.

Четвърто, обучават в това отношение всички възрастни, които работят с децата. Не само учителите, а и лелките в столовата, продавачките в лавката, охраната, шофьорът на училищния автобус - всички трябва да познават това поведение и да знаят кога да се намесят.

Пето, в класната стая децата обсъждат въпроса - и как да помогнат на онези, които са жертви на тормоз.

Целта на тези мерки е всички заедно да помагат проблемът да се реши.

И помага ли?

Да.

Програмата "Олвеус" се използва не само в Норвегия. Напоследък например е изпробвана в 200 училища в Пенсилвания. Резултатът е цели 2000 случая на тормоз по-малко! И то за две години.
Освен това имало обща промяна в отношението на децата, включително повече съчувствие към пострадалите.

Разбира се, самите деца не могат да въведат подобна програма в училище. Но могат да запознаят родителите си с проблема - например като им покажат тази статия и им предложат да разучат повече. Нали скоро предстоят родителски срещи - добра идея е да се действа предварително, за да е по-спокойно за всички!