На летище София е пълно с хора. Час пик е и таблата светят, известявайки кацащите и излитащите самолети. На изход B16 се нареждат пътниците за Берлин. Иван е майстор зидар. Той предвожда цяла строителна бригада. Ще работят на строеж на голяма бизнес сграда в столицата на Германия.

На съседното гише се регистрират пътниците за Малага. Кети и приятелката ѝ Мария ще летят заедно до южния испански град. Кети е готвачка и ще работи в ресторант в голям морски курорт, а Мария отива при съпруга си, който е земеделски работник във ферма за плодове и зеленчуци в близост.

На три седалки вдясно от тях стои млада жена с голям черен куфар във формата на музикален инструмент. Това е София. Тя свири на виолончело и ще пътува за Милано, защото ще е в състава на Миланската филхармония този сезон. Току-що се е запознала с Владо. Той пък е софтуерен инженер, който прекарва половината година в родния си Пловдив, а в студените месеци живее в слънчева Португалия заедно с приятелката си. Към тях се присъединява Николай, който ще лети за Франкфурт. Там работи в една от най-големите европейски банки.

Всички тези хора имат най-разнообразни професии. А досещаш ли се какво е общото между тях? Всички са българи? Да, топло. Но какво още?

Туристи, които отиват на ваканция в Европа? Не съвсем. Това са все хора, които работят в други страни от Европейския съюз.

Някои търсят по-добро заплащане. Други искат да се развиват в своята професия. Трети искат да се учат от най-добрите в занаята. Четвърти пък си търсят приключение. Каквито и да са амбициите и мечтите им, всички те имат право да работят в която и да е страна от Европейския съюз, защото са граждани на ЕС.

Това е една от възможностите, които предоставя членството на България в ЕС. Само преди 20 години това не е било така. Българите не са имали право да пътуват свободно (без документ, наречен виза) или да работят в друга страна без специално разрешително.

Сега това е възможно благодарение на един от основните принципи, на които е основан Европейският съюз - свободното движение на хора. Мобилността на хората е свързана с други важни ценности на ЕС - свободното движение на стоки и капитали, или иначе казано – пари.

Идеята е, че трите заедно дават възможност на страните от Сюъза да просперират и да се развиват заедно, обменяйки хора, стоки, ресурси, опит, знание.

Така всеки гражданин на ЕС може да потърси работа в друга страна от общността. И това му дава право:

Да живее в страната, в която работи – сам или с цялото си семейство, без да му е нужно разрешително.

Да има същите права като гражданите на държавата, в която работи – например да работи при същите условия, да бъде прегледан от лекар, да посети болница, да получи закрила от полицията или да получава пенсия, когато навърши съответната възраст.