Кога за последно спори с някого? Помниш ли за какво?

Снощи за това дали да си измиеш зъбите преди лягане? Или в междучасието за това кой е по-силен на волейбол?

А как завърши спорът? Имаше ли сърдити? Или пък избухнахте в смях и забравихте кой - прав, кой - крив?

Споровете и конфликтите са най-нормална част от общуването. Те се случват в семейството, случват се между приятели. В социалните мрежи или дори с непознати хора на улицата.

В тях научаваме много за себе си и за другите. В какво вярваме. За какво сме готови да се борим. Как да отстояваме позицията си. Как да приемем мнението на другия дори да не сме съгласни с него. Как да се помиряваме, ако преминем границите. Или изобщо какви са границите.

Какво означава да прекрачиш границите? Да вземем пример от света на възрастните.

Работата на политиците е да спорят всеки ден - от сутрин до вечер. Ако включиш да гледаш дебатите в Народното събрание, ще видиш едни хора, които се изказват един след друг на трибуната. Разпалено защитават своите идеи или критикуват идеите на другите. (Научи повече за различните идеи в политиката тук.)

Целта им обаче е да постигнат съгласие и да приемат закони, правилата, по които всички да живеем.

Понякога в тези спорове някой политик казва нещо неприлично или обидно за своя опонент (така се нарича човекът на противоположното мнение в спора). Тогава обикновено получава наказание от председателя на Народното събрание или е критикуван от медиите и обществото.

В такива ситуации политиците ги съдят по-строго, защото са обществени фигури. Това означава, че с техните думи и действия те са пример за всички останали. И хората очакват от тях да пазят добрия тон и да се държат възпитано, когато спорят.

Как да спорим рицарски

Чудесно е, ако се палиш по някоя тема. Било то за любимия ти футболен отбор или правата на животните. Това означава, че наистина те е грижа.

Но за да убедиш останалите в твоята идея, са нужни повече усилия. Да обясниш своята позиция. Да дадеш примери или доказателства, които подкрепят твоето мнение. Това наричаме аргументи.

Например ако искаш да докажеш, че твоят любим отбор е по-силен, потърси колко мача е спечелил от началото на първенството. Или колко трофея е събрал през годините.

Или ако спориш с приятелите си кой е най-умният от тримата приятели от “Хогуъртс” - Хърмаяни Грейнджър, Рон Уизли или Хари Потър, - помисли за ситуации в книгите, в които твоят любим герой е проявил най-голяма хитрост или съобразителност и е избавил другите от беда.   

Да защитиш своята позиция не означава да нападаш другия, че мисли по друг начин. Спори рицарски.

Избягвай да обиждаш или да засягаш някого лично - това може да го нарани, без да означава, че ти си спечелил/а спора.

Не забравяй да слушаш и какво казва другият. Ако го/я прекъсваш и не го/я оставяш да се изкаже, това не прави твоето мнение по-важно или по-силно. Ако пък чуеш какво мисли другият, това може да обогати твоето разбиране по темата.

Как да разрешим спора

Понякога, всъщност доста често, никой не се съгласява с другия и всеки настоява на своето мнение. Това е окей. Това, че сте на различно мнение, не означава, че не може да сте приятели.

Има някои мъдри начини да се измъкнеш от такива ситуации. Предложи да разрешите спора с “камък, ножица, хартия” и да играете на нещо друго.

Ако усетиш, че напрежението се покачва, можеш просто да измислиш забавна шега, с която неусетно да минете на друга тема. Смехът лекува всичко. 

Или пък просто да кажеш, че имаш нужда да помислиш малко по темата, но сам/а, и да отидеш на по-спокойно място.