Оу, денят на любовта! Сигурно отвсякъде са ви проглушили ушите с него, нали?

В магазините е пълно със сърчица така, както по Коледа е пълно с еленчета, елхички, дядоколедовци и т.н. Както по Великден е пълно с яйца и зайци. Или както улиците вече почват да се пълнят с продавачи на мартеници.

Но какво е любовта - освен повод някой да ни продаде ОЩЕ шоколадови бонбони?
 

На български език имаме две различни думи. Едната е "любов", другата е "обич".

Те са синоними - тоест означават почти едно и също.

Но не съвсем.

Обичта е, когато те е грижа за някого толкова силно, колкото и за себе си. Че дори повече!

Например когато татко ти отиде посред нощ до аптеката, защото не можеш да спиш от кашлица, това е обич. Когато майка ти зареже работата си, за да ти направи най-вкусната торта за рождения ти ден, това е обич. Когато ти се чудиш как да разсмееш свой близък, когато е тъжен, или когато събираш стотинките си от закуска за подаръче - това е обич.

Когато обичаш някого, искаш той или тя да е добре. И това е най-важното!

Да, искаш да прекарате време заедно, да общувате, да правите разни съвместни неща - но най-важното е човекът да е добре. Затова майка ти може да не влиза при теб, когато е болна. Не че не иска да общувате, пази те да не те зарази. Ти няма да събудиш малкото си братче или сестриче, за да играете, ако знаеш колко е уморено, нали?

Думата "любов" обикновено се използва за романтични отношения между двама души. Тя е свързана с това "влюбване" (виж как си приличат думите, а), за което почват да говорят каките и батковците.

Ако ги разпиташ, ще ти кажат: "Тогава си като запленен от някого! Този човек привлича мислите ти като магнит!". Не е задължително дори това да са някакви свързани мисли. Малко прилича на това да си фен на нещо като дете. Примерно да ти е интересно всичко, свързано с костенурките нинджа. Или с пирати. Изведнъж всичко, свързано с този човек, ти е безкрайно интересно и едва успяваш да мислиш за друго.

Това е свързано с хормоните - едни вещества в човешкия организъм, за които ще ти разкажем допълнително. Те управляват точно този етап на любовта - влюбването. Нормално е все още за теб тази тема да бъде далечна и даже неуместна. Някой ден обаче няма да е така.

Хормоните се събуждат с порастването. Те са нещо, което се раздвижва вътре в теб - затова и много често първите влюбвания не водят до това другият човек да отликне.

Че как да откликне, като (най-често) никой не му е казал! Пък и нали той/тя също е още дете. Също още не може да управлява хормоните си. Ако въобще са се събудили, най-вероятно ги чувства като кънки за лед, които обува за пръв път!  Естествено е да се плъзгаш в най-различни посоки и доста често да падаш. И не само децата са така! Ако любовта ставаше лесно, музикалната индустрия щеше да фалира! Ами да - кой щеше да слуша всички тези песни за нещастна любов!

Това също отминава и с годините човек става по-уверен. Научава много неща за любовта. И колкото повече я опознава, толкова повече цени онова нещо в нея, което я сродява с обичта. Да те е грижа за другия. Да го познаваш, за да знаеш кое е добре за него или нея. Да умееш да общуваш от сърце, да споделяш, да не нараняваш, да бъдеш човек, на когото може да се разчита.

Ето - за това никой не е малък. Може да започне да се упражнява още отсега - със семейството и с приятелите си. А обичта, която даваш, ще донесе щастие и на теб.