Тази седмица войната между Русия и Украйна ще навлезе в третата си година. И двете страни понасят огромни човешки и икономически загуби от конфликта. Все още не е договорен мир или спиране на боевете.

Армиите на двете страни се сражават на изток и на юг на територията на Украйна.

През изминалата година Украйна получи официална покана да стане част от Европейския съюз. Това е начало на дълъг процес, но много важна символна крачка за страната. Украйна разчита много на подкрепата на Европа, за да победи.

Президентът на Русия Владимир Путин, който започна войната срещу Украйна на 24 февруари 2022 година, се готви да бъде преизбран за президент за още шест години. Руснаците ще гласуват на избори в средата на март. Но Путин на практика няма политически съперници. Най-големият му критик Алексей Навални почина в затвор в Сибир преди седмица.

Какво се случи на бойното поле?

През годината имаше няколко много тежки и продължителни битки в ключови градчета в Украйна. Но двете армии не постигнаха голяма промяна в завладените територии.

Линията, около която се сражават, се нарича фронтова линия и е много дълга - близо 1000 километра.

Русия контролира почти една пета от украинската територия, включително полустров Крим. Той е в нейно владение от 2014 година.

Руската армия разполага с повече войници от украинската. През декември Путин нареди още 170 хиляди души да се включат във войната. Така руските войници стават 1 милион и 300 хиляди души.

Украинската армия се състои от 800 хиляди войници. Властите се опитват да мобилизират още близо 500 хиляди души.

Миналата зима Украйна започна да се подготвя за офанзива. Това означава настъпление. Целта ѝ беше да си върне някои от завладените от Русия територии в Запорожката област. През август украинската армия успя да си върне контрола над някои от тези земи.

Най-продължителна беше битката за град на име Бахмут. Тя продължи година и три месеца. Украинските сили изгубиха. Ключова роля в сраженията имаше частната армия “Вагнер”, която работи за Русия. Но после нейният лидер имаше несъгласие с руските генерали и загина при неизяснени обстоятелства в самолетна катастрофа.

В сраженията през годината беше взривен язовир „Нова Каховка“. Двете страни се обвиниха взаимно за това. Водата от язовира заля много градове и села по поречието на река Днепър. Под тинята останаха мини и невзривени боеприпаси, които са опасни за хората и до днес.

Освен на бойното поле двете армии се сражават с ракети, дронове и артилерия.

Русия атакува редовно по въздух Киев, Харков, Одеса и други големи градове. Според украинските военачалници Русия е изстреляла повече от 8000 ракети и 4630 дрона от началото на войната.

Украйна атакува с дронове руски бойни кораби в Черно море.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски смени лидерите на армията, тъй като не е доволен от напредъка ѝ. Това може да доведе до промяна на стратегията на Украйна във войната.

Украйна разчита на военна помощ от Европа и САЩ, за да устои в битката. Тя получава от тях по-модерни оръжия и системи за защита от ракетни удари. Но засега помощта не е достатъчна, за да надделее над противника си.

А какво става с бежанците?

Според Агенцията за бежанците към ООН днес близо 6.5 милиона украинци са бежанци по света. Шест милиона от тях се намират в Европа. Най-голям брой хора са отишли в Германия, Полша и Чехия. В България живеят близо 68 хиляди души.

Украинските бежанци са основно жени, деца и възрастни хора. Оставили са домовете си, училища и работа, близките си в Украйна. Животът им е на пауза. В очакване войната да свърши и светът им пак да е такъв, какъвто са го познавали.

Според проучвания на Агенцията за бежанците към ООН процентът на желаещите да се върнат в Украйна в бъдеще е спаднал в сравнение с преди една година. А делът на тези, които не са сигурни, че искат да се върнат или които нямат надежда да се върнат, е нараснал. 

Животът на останалите в Украйна хора е не по-малко труден. Те виждат всекидневието на войната. Ракетите, които разрушават градовете. Сраженията, в които загиват техните братя, синове и съпрузи. Фермерите не могат да намерят работници, които да обработват земята. А класните стаи са празни, защото децата се учат онлайн. Не е честно децата и обикновените хора да плащат цената на войната.