„Сплескването на дъждовните капки“, Хулио Кортасар, превод Анелия Петрунова, художник Ясен Григоров, издателство „Лист“
 

Издателство „Лист“ има една вълшебна поредица „Детски шедьоври от велики писатели“ – книги за деца, създадени от автори, които обикновено пишат за възрастните. Сред тях са световноизвестни писатели като Александър Пушкин, Тед Хюз, Гъртруд Стайн, Лев Толстой, Вирджиния Улф, Никола Вапцаров… Мнозина учени и начетени господа и дами дори се изненадват – как може такъв сериозен класик да пише за деца, ние не знаехме, че той (или тя) има и такива книги.

Имат, как да нямат! Някои от тези писатели са съчинявали приказки и стихотворения, за да забавляват собствените си дечица, други пък са се връщали в спомените си към своето детство или просто са си почивали, като пишат нещо по-различно от обичайното за тях, и така са се появили тези книги.
Най-новата книга от поредицата е „Сплескването на дъждовните капки“ от Хулио Кортасар. Този аржентински писател е известен с интересните си книги за възрастни, в които има много необясними, невероятни и вълшебни случки. Обаче ето че в едно от малкото му произведения за деца, това за капките, няма нито едно чудо. Има фантазия и въображение, но не и чудеса.

Цялата книга изглежда като напоена с вода, с акварелни боички, които са валели като синьо-сив дъжд върху хартията. Така художникът Ясен Григоров е изобразил природното явление – дъждът, който се излива от небето, напоява земята, лее се по стъклата на къщите и мокри всичко, до което се докосне. Или поне така би било, ако нямаше наблюдател, който вижда и природата, но и нещо повече. Върху гледката през прозореца човек може да прожектира своите спомени и желания, фантазии и мечти. Ясен Григоров е нарисувал различни образи, а също е използвал и техниката, наречена „колаж“, при която изрязани парчета от хартии, вестници, фотографии и т.н. се наслагват и залепят. По този начин различните повърхности (гланцирани, матови, хартиени, платнени и всякакви други) се допълват или контрастират; различните цветове влизат в диалог; все едно чуваме различни гласове или пък цитати на разни хора, и става интересно, пъстро и образите влизат в изненадващ разговор.

Представете си, че сте сами някъде и токът спре. Нямате с кого да играете или да говорите. Нямате интернет, нито телефон или друга електронна джаджа. Навън вали и не можете да излезете да поритате топка или да направите разходка. Нямате работа. Нямате забавление. Ужас, колко много неща нямате!

Обачееее… имате въображение, нали? Имате време, в което сте сами със себе си – а нима вие сте лоша компания? Напротив! Ако оставите очите си да наблюдават и да съзерцават, ще видите страхотни неща дори на най-познатото място, което ви е втръснало безкрайно. Например в детската стая. Даже не цялата стая, а само прозореца, и даже само стъклото. Ако наблюдавате дъждовните капки, които се стичат по него, ще видите как те се движат, как пречупват светлината, как променят формата си…

Ама не бъдете такива нетърпеливи многознайковци! Честно ви казвам, всяка от тези капки си има характер, настроение, приятелки, любим цвят, игра, в която е най-добра, и игра, в която хич не я бива… Само си дайте време да погледате.

Да, в книгата на Хулио Кортасар и Ясен Григоров има описания и примери – ето ги капките като балерини, като дебелички дами, които тупват по дупе, като деца, които се надбягват… Но авторите на книгата не ви казват какво да виждате, само ви подсказват как да гледате, как да позволите на собствения си ум да създава образи и представи, как да ги съчетава, за да ви бъде интересно, увлекателно и щастливо, дори да няма кой и какво да ви забавлява.

А ако се научите да го правите, ще си имате истинско богатство, което никой никога не може да ви отнеме.