Помниш ли „Семейство Адамс“?
Там има една смешна ръка, която не е прикрепена към нищо, а търчи, използвайки пръстите си като крака. Прилича малко на паяк. Наричат я Нещото.
Сега учените са изобретили роботска ръка, която се движи по много подобен начин. И има страхотни функции.
Всъщност куп изобретатели работят по създаването на роботска ръка от десетилетия. Но досега основно са използвали за модел човешката ръка. Тръгвали са от идеята, че по-съвършено нещо от нея няма.
Сегашното изобретение обаче отива по-далеч. Тази ръка може да се откача от китката, към която е прикрепена с магнит, и да се движи сама. Може да взема неща с различните пръсти, да „сграбчва“, а може и да обръща пръстите си в обратна посока – нещо, което човешките ръце не умеят. Така тя може да постави взетите предмети върху опакото на дланта.
Освен че може да бъде удобна за фини действия на места без хора (например на космически станции), новата роботска ръка може да изпълнява задачи в тесни пространства, където хората не биха могли да достигнат. Би могла например да влезе в някаква тръба или в машинното отделение на подводница и да извади изпуснат предмет.
И все пак роботската ръка има някои ограничения. Например пръстите, които се огъват във всички посоки, не могат да натискат толкова силно като човешките пръсти. И все още не са толкова добри в боравенето с предметите, които държат. Но работата по нея тепърва предстои!
Между другото опитите да се направи „изкуствен човек“ изглеждат честа грешка в роботиката. Много трудно е машина да имитира точно човешкия начин на ходене и тичане – и затова участието на роботи в маратони често се проваля. Но защо е и нужно? Ние знаем, че машините могат да са по-бързи от нас, затова използваме коли, самолети и т.н. По същия начин не е необходимо да строим робот, който да свири на пиано – има механични пиана, които свирят сами. А има и синтезатори, които възпроизвеждат звука на пианото, без изобщо да има такъв инструмент. Разбира се, друго е да слушаш истински изпълнител с истинска емоция, вложена в музиката. Но тук роботът няма как да се включи.
А може би идеята да правим механични „имитации“ на човека е именно такава: да се похвалим вътрешно, че все пак в нещо сме по-добри от своите творения?
Там има една смешна ръка, която не е прикрепена към нищо, а търчи, използвайки пръстите си като крака. Прилича малко на паяк. Наричат я Нещото.
Сега учените са изобретили роботска ръка, която се движи по много подобен начин. И има страхотни функции.
Всъщност куп изобретатели работят по създаването на роботска ръка от десетилетия. Но досега основно са използвали за модел човешката ръка. Тръгвали са от идеята, че по-съвършено нещо от нея няма.
Сегашното изобретение обаче отива по-далеч. Тази ръка може да се откача от китката, към която е прикрепена с магнит, и да се движи сама. Може да взема неща с различните пръсти, да „сграбчва“, а може и да обръща пръстите си в обратна посока – нещо, което човешките ръце не умеят. Така тя може да постави взетите предмети върху опакото на дланта.
Освен че може да бъде удобна за фини действия на места без хора (например на космически станции), новата роботска ръка може да изпълнява задачи в тесни пространства, където хората не биха могли да достигнат. Би могла например да влезе в някаква тръба или в машинното отделение на подводница и да извади изпуснат предмет.
И все пак роботската ръка има някои ограничения. Например пръстите, които се огъват във всички посоки, не могат да натискат толкова силно като човешките пръсти. И все още не са толкова добри в боравенето с предметите, които държат. Но работата по нея тепърва предстои!
Между другото опитите да се направи „изкуствен човек“ изглеждат честа грешка в роботиката. Много трудно е машина да имитира точно човешкия начин на ходене и тичане – и затова участието на роботи в маратони често се проваля. Но защо е и нужно? Ние знаем, че машините могат да са по-бързи от нас, затова използваме коли, самолети и т.н. По същия начин не е необходимо да строим робот, който да свири на пиано – има механични пиана, които свирят сами. А има и синтезатори, които възпроизвеждат звука на пианото, без изобщо да има такъв инструмент. Разбира се, друго е да слушаш истински изпълнител с истинска емоция, вложена в музиката. Но тук роботът няма как да се включи.
А може би идеята да правим механични „имитации“ на човека е именно такава: да се похвалим вътрешно, че все пак в нещо сме по-добри от своите творения?
