Наистина американският гмуркач Майкъл Пакард попаднал… в устата на кит! Той ловил омари дълбоко в океана. Спуснал се цели 14 метра надолу - колкото 5-етажен блок. Това се нарича “водолазно гмуркане” и се прави само с екипировка.

За няколко секунди около Майкъл станало непрогледно тъмно! Майкъл бързо разбрал, че се намира в устата на кит. Но и китът бързо разбрал, че е направил грешка. Веднага изплюл водолаза! Така и ние бихме изплюли костилка. Майкъл усетил това като силен тласък, който го запратил отново във водата.

Учените предполагат, че ставало дума за млад и неопитен кит. Сигурно и сам страшно се е изненадал какво му се случва. Водолазът бил само 30 секунди в устата на кита. Никой не е пострадал - нито човекът, нито животното.

А сега да видим дали китовете са опасни за хората? Или са опасни само за героите в книгите? 
За да отговорим на този въпрос, трябва първо да зададем един друг. 
Кои китове?

Да започнем със сините китове - най-големите животни на земята! Синият кит яде тонове дребни планктончета на име крил. Думата идва от норвежки и значи…. “храна за китове”. Синият кит яде, като широоооооко отваря голямата си уста. Така заедно с водата всмуква крил. Интересно е, че той си няма зъби, а има “ресни”. Биолозите им казват “балени”. Човек не може да мине през тях. Най-много за малко да заседне в тях и малкото китче да каже: “Татко, имаш нещо между… ресните”. Освен това гърлото му е мъничко - точно колкото портокал. През него може да мине само дребосъчестият крил. 
Значи един син кит не може да глътне никого - нито човек, нито татко Джепето.

Да, но нали има и китове със зъби? Например кашалоти. Те са герои на много книги. Кашалот е Моби Дик в романа на Херман Мелвил и китът в „Двадесет хиляди левги под водата“ на Жул Верн. Но макар и хищник, кашалотът не е толкова лош, колкото го описват понякога. Хората не са в менюто му - той яде октоподи и големи риби. Освен това ловува страшно дълбоко в океана - там, където дори водолази не се гмуркат. Когато търси храна (както и други китове), той използва ехолокация. Прави ултразвук, който хората не чуват. Така може много добре и с точност да разбере кое става за ядене и кое - не. Човекът определено не става!

Кашалотът не е опасен за хората, но за съжаление, хората са опасни за кашалота…
В миналото китоловци са преследвали кашалоти и са ги убивали за суровини. В момента броят на кашалотите е много намалял. Той е застрашен вид, който трябва да се пази.

И накрая да видим кита, който е срещнал водолазът Майкъл. Казва се гърбат кит. Той е прочут заради звуците, които издава. Напомнят протяжна песен, която трае 10 до 20 минути. Повтарят се в продължение на часове! Тези китове са много акробатични, обичат да скачат и да се гмуркат. Гърбатият кит има огромна уста, в която можем даже да паркираме кола. Тя заема една трета от тялото му. Значи човек може да попадне там. Но както показва историята с гмуркача, китът забелязва, че се е объркал, и бърза да изплюе странното нещо.

Ако обобщим - човек може да попадне в търбуха на кит само във фантазията на писателите и режисьорите на филми. Звучи като голямо приключение!

Но в природата рядко някой кит може да се обърка и да “всмуче” човек само в устата си - и веднага да го изплюе. 

По-скоро хората са опасни за китовете - чрез лов или замърсяване на океаните.
Но застрашените видове китове вече са в така наречената Червена книга, която казва как да ги пазим, и има надежда за съхранението им.