Принципът на новините е такъв, че най-напред се съобщава за най-лошото.

Това е свързано с човешките инстинкти - като всички животни човекът насочва вниманието си първо към опасността. Едно горско животно, да речем катерица, долавя много шумове - вятъра, който свири в клоните, песента на птиците, шумоленето на листата, ромона на рекичка... Но ако сред тях долови глас на хищник, забравя всичко друго и наостря уши.

Така е и с хората. Най-много внимаваме за онова, което може да бъде опасно за нас и близките ни.

Журналистите знаят това. И тъй като тяхната работа е да пишат за нещата, които интересуват хората, често трагедиите са на първа страница във вестниците, в началото на телевизионните новини. Когато се случи нещо много лошо, те са длъжни да го отразят.

Понякога обаче трябва да внимават тяхната работа да не навреди.

Когато по новините съобщават за голяма трагедия, има някои правила.
Например не е добре да се показват жертвите отблизо. Първо, защото е страшно за гледане, второ, защото е мъчително за близките, и трето, защото е неуважително към самия човек. Той или тя е нещо повече от това, което се е случило.

Не е добре и да се разпитват близките на пострадалите. Да, може би зрителският интерес ще нарасне, ако някой плаче в кадър. Но истинските чувства на хората не са телевизионен сериал. В такива случаи има нужда от такт, от психологическа помощ. "Как се чувствате?" е ненужно жесток въпрос.

Третото нещо, което не бива да се прави, е да се бърза с посочването на виновниците. Да, зрителите искат бързо да разберат какво е станало, за да знаят дали може да се случи на тях. Само че е много опасно медиите да посочат човек, който всъщност не е виновен. Тогава върху него ще се изсипе гневът на много хора. Това може дори да повлияе върху съдебното разследване и човекът да бъде осъден несправедливо. Никак не е честно, нали? А истинският виновник да остане скрит.
Затова трябва да се изчака първо следователите да си свършат работата.

Четвъртото нещо е темата да се следи и тогава, когато е минало време. Например когато са излезли резултатите от разследването. Тогава трябва да се види и дали има опасност да се повтори. Дали другаде има подобни грешки, които трябва да се оправят спешно.

Понякога е трудно да се говори за тях - например ако човекът, който ги е допуснал, е много високопоставен. Той може да си отмъсти на журналиста, дори да се опита да издейства уволнението му! Затова да бъдеш журналист, не е лесна работа.
Но е много отговорна.

А ние, като зрители, също можем да помогнем. Например като обръщаме внимание не само на последните новини, но и на тези, които обясняват (с доказателства!) защо се е получило точно така.

В крайна сметка нали не сме катерици - можем да мислим логично и да осмисляме сложния свят, в който живеем.

Щяхме да забравим: "етика" са правилата, които ни помагат да различаваме добро от зло. Важно нещо, нали?