Какво е конспиративна теория?

Думата конспирация означава таен заговор. В конспиративните теории светът се контролира от тайните планове на шепа хора. Според тях случайности не съществуват. Хората се делят на групи: добри (ние) и лоши (те), просветени и заблудени. Добре познати на науката неща (като следите от самолетите във въздуха) се описват като част от нечий план за контрол. Някои теории са по-крайни от други.

Замисли се за скиорите, които обичат да карат извън пистата. Ако наистина има мечки в гората, как така дълги години такива скиори нито веднъж не са попадали на мечка? Може би учените крият, че мечките отдавна са отвлечени от големите компании? Целта е да си платиш да ги видиш в зоопарк. Шегуваме се! Измислихме този пример като типично конспиративно обяснение. 

Защо скиорите не виждат мечки? Мечките всъщност прекарват студените месеци в зимен сън или хибернация.  Пък и повечето скиори все пак не карат ски в съвсем диви места. Колко по-просто от план на учени, компании и зоопаркове за извличане на пари! Според научния принцип Бръснача на Окам по-простите обяснения са логически по-надеждни от заплетените.

Защо са опасни конспиративните теории?

Преди интернет измислицата за отвлечени мечки би стигнала само до шепа хора. Преди да стигне до телевизията, един куп възрастни биха казали: “Ама това е измислица!”. В ерата на социалните медии нещата не са съвсем така. Често няма никаква проверка. Можеш да споделиш историята на ставане от леглото и преди закуска да са я видели стотици, дори хиляди хора. И част от тях наистина биха ѝ повярвали.

Това е много опасно. Повторението подсилва паметта дори когато се повтарят неверни неща. Научните изследвания показват, че дори ако докажеш, че една конспиративна теория е лъжа, хората продължават да вярват в нея. Даже понякога по-силно от преди.

Защо хората вярват?

И умни хора могат да се подведат по конспиративни теории. Мозъкът е настроен да търси примери кога сме прави и да пренебрегва доказателствата, че грешим. 

Мозъкът ни също обича яснота: често пренебрегваме нещата, които не се вписват в обясненията ни за света. Очакваме и съразмерност: зад големите събития да стоят големи личности и големи причини.

Съзнанието ни е устроено да търси връзки дори там, където ги няма, за да улесни разбирането ни за света. Ако прочетеш думите “куче”, “лакомство” и “сядам”, за дресиране на куче ли си мислиш? Или за три случайни думи? Ето ти прост пример как бързо “навързваме” дори несвързани неща в обща история.
 

Как да се борим с конспиративните теории?

Хората често спират да слушат, ако им противоречиш. Затова ги накарай те да говорят и да мислят. Питай последващи въпроси. Ако “някой плаща на учените да крият нещо”, колко, кога и как плаща? На 5, 50, 5000 или 50 000 учени? На всички учени по света ли плаща, или само на някои? Кеш или по банка? Не е ли по-изгодно да се плаща на учени в по-бедните държави вместо на тези в най-богатите? Каква печалба има, ако всички пари отиват да се плати на учените?

Колкото повече въпроси, толкова по-лесно се вижда кога теориите са съшити с бели конци.