Наскоро ти разказахме за теста PISA. За него не може да се учи по конспект или да се преговаря по учебник. Нужно е развиването на компетентности: успешно приложими умения.

По математика отрано ни учат да събираме, изваждаме, делим и умножаваме. Може би дори знаеш как да пресмяташ пропорции. Но използваш ли това знание извън час? Ако в магазина има буркан „Нутела“ от 700 г за 7.99 лв. и друг от 400 г за 5.99 лв., разбираш ли бързо кой е по-изгоден? Ако отидеш с машина на времето в Древен Египет, можеш ли да използваш наученото в час по история, за да се ориентираш наоколо? 

Развитие на умения

Независимо дали искаш да си лекар, оперна певица или дърводелец, освен знания е нужно да градиш и умения. Днес в ЕС и по света развиването на компетентности е все по-важна част от доброто образование.

Например, вместо да разкажеш урок от учебника, може за следващия час да ти дадат въпрос по важна тема. Задачата ще е да откриеш отговора в различни източници и да представиш наученото пред класа. Представи си в час по история на Златния век вместо да слушате разказ за цар Симеон и Симеоновия кръг от писатели, да получите екипна задача. Например да разберете имената, историческите им роли и основните им идеи и да споделите наученото, разигравайки среща помежду им. Колко по-интересно и запомнящо се би било?
 

Защо запомнянето не е достатъчно?

Науката за мозъка и мисленето (когнитивна наука) показва, че “наливането” на много знания наведнъж се забравя лесно, но развитието на умения остава. Най-трайното учене става стъпка по стъпка, от по-лесно към по-сложно. С малко теми, но обяснени в дълбочина и с много примери.

Запомнянето на информация дава малко предимства. Вече всичко може да бъде проверено при нужда, а изкуственият интелект вече дори сам пише домашни. А и количеството е за сметка на качеството: информацията около нас все по-често е ненадеждна. Все по-важни за доброто образование са уменията за критично мислене, отсяване на конспирации и (не)качествени източници, извличане на изводи, разбиране в дълбочина (анализиране) и прилагане на знания.

Уменията ти дават по-широки възможности извън темата на наученото. Дори никога да не използваш формулата Х, винаги ще са ти полезни научното мислене и подход: да задаваш въпроси и проверяваш доказателствата кои отговори са по-надеждни от други.

Цифрови умения и лични качества

В Европейския съюз 9 от 10 професионални роли изискват компютърни умения. Много хора ги наричат “дигитални”, но на български най-правилно е да се каже “цифрови умения”. Все повече училища подготвят децата за работа с нови технологии.

Все по-важна е и работата с данни: нещо като математика плюс детективска работа. Например, ако с класа направите щанд за лимонада и записвате всяка продажба, ще можеш ли да сметнеш в кои дни се продава най-добре, кой е най-успешният продавач и колко бързо ще съберете пари за нова дъска?

Технологиите са полезен инструмент, но най-важни остават личните умения. Образованието може да ги развие, като те насърчи да защитаваш идеите си с аргументи, да говориш пред публика, да развиваш творческо мислене и да разрешаваш проблеми.

Забелязваш ли нещо? В този подход учениците са важни и активни участници.