Имало едно време едно семейство мумини. Знаете ли какво са мумините? Това са едни същества, измислени от финландската писателка Туве Янсон. Нейните детски книги са пълни с най-различни животинчета - хемули, филифьонки, муминтролове, мюмли, хомсчета.. Тя не обяснява кой какъв е... но ние сами разпознаваме характерите им!
Да се върнем на мумините. Те са същества, които по фигура приличат на хипопотами... а по душа... по душа са мили, обичат уюта, но и приключенията. Те са мили, грижовни и чувствителни. Обичат семейсвтото и приятелите. И са отворени към нови идеи, към тайнството на света...
Освен това спят зимен сън.
И именно с техния зимен сън започва тази история
Когато някой спи през цялата зима, той.... пропуска Коледа! Точно това са правили и мумините всяка година. Веднъж обаче... по една случайност... били събудени тъкмо по време на коледните приготовления. И не разбирали какво става!
Покрай тях профучавали най-различни други същества. И всички са нервни, защото... идва Коледа!
Затова мумините решили, че Коледа е нещо страшно. Иначе защо всички ще тичат като луди?
Когато вуйната на хемула им казва, че трябва да си намерят елха, преди да се стъмни, те решават, че Коледата идва по тъмно и че елхата сигурно е нужна за прикритие. И си намират.
Когато разбират, че елхата трябва да се издокара, решават, че сигурно Коледата трябва да бъде умилостивена. И започват да я украсяват с каквото имат у дома, например кутийки с охлювени черупки и голяма копринена роза.
Когато разбират, че трябва да се приготви коледно ядене, решават, че Коледата ще е гладна... и може да ги изяде, ако не ги нахранят. И мама Муминка започва да готви.
Когато разбират, че трябват и подаръци, всеки от тях вади най-ценното, което има. И се приготвят да чакат катастрофата.
Но през цялото време в двора им едно малко животинче седи и ги гледа. Все по-прехласнато и по-прехласнато. Защото то и неговото семейство никога не са имали истинска Коледа. Малко по малко роднините му се събират около него. И мумините решават да дадат на тях храната и подаръците.
А когато Коледата дойде, все ще успеят да се скрият.
Каква хубава история, нали? Кара те да погледнеш на Коледата по друг начин.
И да помислиш какво е тя отвъд цялата суетня.
Много от историите на Туве Янсон са такива - уж ти говори за измислени животни, но всъщност ти разказва приказки за самия теб.
За света, който имаш отвътре. И този свят става малко по-светъл.
Сякаш вътре са запалили фар. Всъщност в много мумински истории има фар, мумините пътуват до фара, живеят малко вътре... дори самата им къща прилича малко на фар. В други истории пък можеш да разпознаеш своя собствен копнеж да странстваш, да постигнеш мечта, която дори не знаеш точно каква е... да намериш своята мелодия, като Снусмумрик. Или пък да гледаш света изпод сърдити вежди, като малката Мю. Или пък да излекуваш някой, който се чувства невидим, като мама Муминка.
Изобщо - истории с обич и топлота. Прочети ги.
Това беше много интересна история.
Тя беше мнгого интересна
Много интересна статия.
Много интересна история.
Хареса ми
Статията ми хареса много и беше приятна за четене.
Тези същества не познават Коледа, такава, каквато я познаваме ние. За тях тя е страшна. За нас е весела и я чакаме с нетърпение.
Много ми беше забавна историята!
Много ми е любима,интсно и забавно
Много е интересна и забавна.