Имало едно време една майка и един татко. Те си имали дете и много го обичали. Защото всички добри родители обичат децата си, нали? После разбрали, че ще си имат второ дете, момченце.
И него чакали с огромна радост.  Всичко вървяло нормално, бебето се родило, но... лекарите казали, че ще бъде малко по-различно. Че има синдром на Даун.
И после добавили нещо ужасно – препоръчали на родителите да изоставят детето си.

Какво е синдромът на Даун?

Синдромът на Даун не е болест. Той е нещо, с което човек се ражда – също както цветът на очите или ръстът. Гените на човека са нещо като списък с инструкции как точно трябва да расте. Обикновено 
тези "инструкции" са 46. При хората със синдром на Даун са 47. И това просто е различно. Различно нормално.
На дете с такъв синдром може да му е по-трудно да учи или да се грижи за себе си. Понякога има и медицински проблеми, които трябва да се следят и лекуват. Но обичайно са щастливи, чувстват се добре, привързани са към семействата си. Даже ги наричат „слънчевите деца“, защото са толкова приветливи.

История с два края – щастлив и нещастен

В днешно време по света децата със синдром на Даун растат с родителите си. Завързват приятелства, ходят на училище, спортуват. Когато пораснат, могат да работят.
Може би ще ти е интересно да видиш манекенката Грейс Стробъл, актрисата Лорън Потър, спринтьора Крик Никич, дизайнерката Изабела Техада или пък известната в Инстаграм сладкарка Колет Дивото. Всички тези хора имат синдром на Даун – и интересен, пълноценен живот. 

За да имат такъв живот обаче, на тях им трябва грижа и внимание – както на всички нас. Затова думите на лекарите наистина са били жестоки и несправедливи. Всяко дете заслужава да расте с обич в семейството си – а още повече тези, които са уязвими. Ако такова дете бъде изоставено, то ще има ужасна съдба, не мислиш ли?
И родителите също. Нали цял живот ще им бъде мъчно и ще се чувстват виновни.

Кой край избираме?

Как завършва тази история? Предали ли са се родителите? Не. Майката и бащата (рап певецът Криско) решават, естествено, да запазят детето си. Но решават да направят и нещо друго – да разкажат на всички какъв лош съвет са получили и че така не е редно. Освен това искат да направят и специален център за деца с увреждания, който да могат да ползват всички. Стискаме им палци!

Впрочем у нас отношението към тези деца вече се променя. Ние сме част от Европейския съюз, а той е приел План за децата. В него пише, че децата имат ПРАВО да бъдат приобщени в обществото. Какво значи „да си приобщен“? Представи си, че всички са на коледно парти, а тебе не са те поканили. Или всички играят, а ти стоиш отстрани. Да те приобщят, значи да те поканят на партито, да те включат в играта и във всички неща, които правят заедно. Според Плана за децата това трябва да се случва с всички деца, включително и с децата със синдром на Даун. И така трябва, нали? 

Това не са обидни думи

А теб искаме да помолим нещо. Никога не позволявай някой покрай теб да използва думите за различни увреждания като обида. Това е просто лошо към хората, които наистина имат някакво страдание. Може би точно твоето напомняне ще е това, което ще спре някого да не говори така. Кажи: „Това не е обидна дума, измисли друго“. И това ще е добро дело.