„Всезнайчето“, Марк-Уве Клинг, превод Виктория Иванова, илюстрации Астрид Хен, издателство „СофтПРЕС“
Тина и Тео са брат и сестра. Живеят с мама и татко в чисто нова къща. Нова е за тях, защото току-що са се нанесли там, иначе къщата си е стара. В таванското помещение например има всякакви неща, забранени или изоставени от предишните наематели. На децата не им е позволено да си играят на тавана, ето защо това е любимото им място. Ама разбира се! Промъкват се и си играят на пирати, далеч от гнета на червеното цвекло и другите родителски тирании. Точно там, вярвате или не, срещат чудно тюркоазеносиньо човече, което най-обича да ги поправя, когато грешат.
Досадно е някой все да те дебне дали си направил грешка. Да ти доуточнява изразите и да предполага какво си искал да кажеш всъщност. Но когато е малко човеченце… така е доста по-интересно.
Все пак дали наистина Всезнайчето съществува, или пък Тина и Тео са си го изфантазирали?
Писателят Марк-Уве Клинг пише за децата по необикновен начин. Хем разказва истински истории, така че човек се разпознава в тях; хем влага толкова въображение, че всичко започва да звучи забавно и смешно. На български децата са чели неговите три книги за малкия Неднорог – едно сладко дребно еднорогче, което на всички въпроси отговаря с „не“, а понякога с „Не!“ или дори с „НЕ!!!“.
Във „Всезнайчето“ пък става въпрос за едно семейство, в което всички са многознайковци и постоянно си отговарят остроумно. Това е смешно, но честно казано, може да бъде и доста дразнещо. Особено когато всеки иска да е прав и никой не отстъпва.
Във всеки случай, в книгите на Марк-Уве Клинг и децата, и възрастните, и фантастичните същества разговарят, разменят идеи, обсъждат разни неща, хващат се на бас, преговарят, надхитряват се, спорят и се сдобряват. Всичко това ги сближава. Помага им заедно да се справят с каквото дойде. Общуването прави хората близки. Много по-приятно е да учиш нови неща, когато има на кого да разкажеш за тях.
Затова и Всезнайчето е доволно, че са дошли такива нови наематели в къщата. Ами да! Предишните са изоставили книгите си, значи не са им трябвали и не са обичали да четат. С такива хора изобщо не е така интересно да се говори!
Всезнайчето е толкова сладичко, че всеки би искал да си има такова вкъщи и да си бърборят, и да си поправят грешките, и да учат всякакви нови неща заедно.
Чудя се дали пък няма едно такова и в моята библиотека, при книгите, които не съм препрочитала скоро…
Досадно е някой все да те дебне дали си направил грешка. Да ти доуточнява изразите и да предполага какво си искал да кажеш всъщност. Но когато е малко човеченце… така е доста по-интересно.
Все пак дали наистина Всезнайчето съществува, или пък Тина и Тео са си го изфантазирали?
Писателят Марк-Уве Клинг пише за децата по необикновен начин. Хем разказва истински истории, така че човек се разпознава в тях; хем влага толкова въображение, че всичко започва да звучи забавно и смешно. На български децата са чели неговите три книги за малкия Неднорог – едно сладко дребно еднорогче, което на всички въпроси отговаря с „не“, а понякога с „Не!“ или дори с „НЕ!!!“.
Във „Всезнайчето“ пък става въпрос за едно семейство, в което всички са многознайковци и постоянно си отговарят остроумно. Това е смешно, но честно казано, може да бъде и доста дразнещо. Особено когато всеки иска да е прав и никой не отстъпва.
Във всеки случай, в книгите на Марк-Уве Клинг и децата, и възрастните, и фантастичните същества разговарят, разменят идеи, обсъждат разни неща, хващат се на бас, преговарят, надхитряват се, спорят и се сдобряват. Всичко това ги сближава. Помага им заедно да се справят с каквото дойде. Общуването прави хората близки. Много по-приятно е да учиш нови неща, когато има на кого да разкажеш за тях.
Затова и Всезнайчето е доволно, че са дошли такива нови наематели в къщата. Ами да! Предишните са изоставили книгите си, значи не са им трябвали и не са обичали да четат. С такива хора изобщо не е така интересно да се говори!
Всезнайчето е толкова сладичко, че всеки би искал да си има такова вкъщи и да си бърборят, и да си поправят грешките, и да учат всякакви нови неща заедно.
Чудя се дали пък няма едно такова и в моята библиотека, при книгите, които не съм препрочитала скоро…
Много интересна.
Хареса ми .
:-)
Децата трябва да четат повече. Така няма да се налага да ги поправят постоянно. Макар че не е приятно да те поправят. Затова книгата е прозорец към света.Дава ти нови светогледи.
ХАРЕСВА ми!!!!!
Че е хубаво от време на време някой да ни показва грешките за да се научим на правилните неща
На мен донякъде ми хареса,а донякъде не.
Доволна съм от тази статия! И аз искам да намеря това човече в моята библиотека.
Много ще ми се да имам по часовете по математика едно приятелче синьо човече.
Смятам, че децата си измислят за това човече, защото ми е странно човек да живее на тавана, та дори и дете. А изобщо човек ли е или извънземно?
Историята много ми хареса, звучи като приказка.
Беше интересно.
Хубаво е да се говори и да се споделя със семейството, така ставаме по близки.
Хубаво е да има някой който да те съветва.
Най добрия съветник е вВсезнайчето, а именно книгите
От книгите научаваме много неща
Много интересна статия. Не знаех за този автор и книгите му.
Полезно и интересно е да имаш такъв приятел.
Много е забавно да имаш едно човече, което да ти казва кое е правилно.
Много е хубаво
Тази статия много ми хареса.