
Ето песента:
Дел се падна на свети Никола:
падна му се по море да оди,
да си оди по море, по Дунав
да си оди, гемии да крепи.
Песента казва, че на светеца се паднал „дял“ да обикаля морето и Дунав, да следи водите и да пази корабите. „Гемия“ е стара дума за кораб. Днес се употребява за неголям кораб, обикновено с платна.
Според старите предания свети Никола се появява винаги, когато морето стане опасно. Затова и на Никулден се избира шаран за трапезата. А защо точно шаран? Ето какво разказват легендите.
Веднъж светецът пътувал по море със свои приятели. Всичко било спокойно, сякаш морето подремвало… докато изведнъж една огромна вълна не блъснала лодката! В дъното ѝ зейнала дупка! Лодката започнала да се пълни с вода, а приятелите на светеца се изплашили, че всеки миг ще потънат. Тогава свети Никола бръкнал във водата и извадил… един шаран. С него запушил дупката и така спасил всички свои спътници. Оттогава хората казват, че шаранът е „неговата риба“.
С времето обичаят се разширил и днес на трапезата могат да се срещнат всякакви рибни ястия. Макар празникът да се е променял през вековете, смисълът остава същият: на този ден хората почитат светеца, който пази водите и всички, които пътуват по тях.






Статията е хубава и интересна.
Беше интересна