Ако не си го виждал, аз ще ти кажа къде има. Разбира се, че на брега на Ропотамо! Съвсем истински, прясно измислен Ропотам! Но той се появява чак в края на първата глава от книгата. А в началото на главата се появяват Гого и Мими. Те са брат и сестра. Гого е баткото и трябва да се грижи за Мими, докато татко им се върне.

Невинаги е лесно да си по-голям брат. Дори невинаги е приятно! Гого изпитва цял куп чувства към Мими, и то едновременно. Но най-силното му чувство е гняв. Гого е много ядосан, защото татко им се е оженил за друга жена и тя е родила Мими, и сега всичко трябва да делят. Семейството им много се е променило и Гого за всичко обвинява сестричката си. И даже си въобразява, че ако тя изчезне, нещата ще потръгнат постарому.

Всички имаме чувства.
Някои от тях са розови, щастливи и дори леко гъделичкат. Когато сме изпълнени с тях, имаме усещането, че можем да полетим. Например когато някой ни харесва и ни обича, и когато казва името ни с нежност. Други чувства обаче са бодливи и злобни; преследват ни, все едно сме тяхна плячка, и са готови да унищожат всичко, да го изпарят и да го премахнат. Тези мрачни чувства ни карат да се държим грубо и неприятно, да заплашваме, да удряме, да лъжем и да постъпваме подло.

Ако си представим чувствата като живи същества, които са извън нас самите, по-лесно ще се ориентираме какви са, дали са добри за нас, или пък ни вредят и ни карат да се държим зле и после да съжаляваме. В приказката на Цвета Брестничка децата си измислят същества – дундестия розов Ропотам, острите аркути и шарения опашат алепус. Леле, колко са различни и необикновени! Е, аркутите първо са еднакви и искат да убият Ропотама само защото е различен от тях, но Мими успява хем да ги надхитри, хем да им помогне да се почувстват щастливи.

Тази хубава книга има цели седем глави, но не е седемглава ламя, ами история, която става все по-заплетена до самия си край, който е само един, но пък в него всеки намира това, което търси. В книгата има пъстри и изразителни картинки, нарисувани от Елена Жаблянова. Има и чудесни песни, които се запомнят още от първото прочитане. Те вътре в книгата са написани като стихотворения и ако искате да се превърнат в песни, ще се наложи сами да им добавите мелодия. Но първо ще трябва да си представите какъв е гласът на този, който ги пее, а също и да помислите защо пее и какво чувство иска да изрази. Ние например вече знаем наизуст песента на аркутите:

От играчка правим плачка,
ако станеш наша плячка.
Страшно много си приличаме –
много мразим да обичаме!

Но понеже харесваме повече розовите, пухкави и добродушни неща, ще кажем малко и от другата ни любима песен от книжката:

Търсиш красота и ум?
Ето ме, не вдигай шум!
Трябва ти голям юнак?
Просто погледни ме пак!

Ей, тя все едно е писана за тебе!